Това е история за мечката, която не е яла месо, но е осигурявала месото на масата на цяло семейство.

Допреди двайсетина години не беше нещо необичайно да видиш истинска, жива мечка на синджир, която танцува, мачка за здраве и пие бира, мечкадарят свири на гъдулка, а жена му обикаля и събира жълти стотинки.

Докато голяма немска телевизия излъчва документален филм за тази средновековна Балканска (според тях брутална спрямо животните) традиция, а за нас - обичайна атракция. Така мечкадарят Ради и мечката Гошо от село Ягода попадат в полезрението на Брижит Бардо от Париж.

За нас, българите, Гошо е симпатичен мечок, който прави „Здрасти” и показва как Стоичков бие с левачката, но за някогашния секссимвол на световното кино, същият този Гошо е жертва на брутално изтезание и експлоатация.

„Това е една история за мечката, която не е яла месо, но е осигурявала месото на масата на цяло семейство. И за един тъжен самотен пенсионер, който, уверяваме ви, няма пари за месо. Защото няма мечка. Или защото е български пенсионер. Разрешавайки и поощрявайки вековна традиция, българските власти по социалистическо, но най-вече по демократично време, правят като че ли мечешка услуга на хора като Ради. Във времена, в които човешките права в България не са били на дневен ред, на никого не му е пукало за животните. И така някак сме стигнали до наши дни, когато има директиви за щастливи кокошки и прасета - не за щастливи хора", коментира Елена Чопакова.