Борисов е изплашен и яростен. Пресоли с твърдението, че в България има свобода на словото.

Не, в България няма свобода на словото. И основаната вина за това носи той. Помните откровението му, че който контролира медиите и съда – той управлява. Е, той си има Пеевски и Цацаров сам си избра. А те двамата контролират медиите и уж независимата съдебна власт. Не, свободни медии няма. Журналистическото лаладжийстване не е свобода на словото. Говорене на приказки е. Сериозните теми се спират от големите медии. Преди колегите от Бивол да бъдат арестувани по повод Джи Пи Гейт колко от националните телевизии ги поканиха да разкажат фактите по разследването им? В какви часове? Колко време им отделиха? Направиха ли собствени допълнения по това?

Няма свобода на словото. Има лаладжийстване. Свободата на медиите е те да работят по теми, непритискани от корпоративни или политически интереси, прокарвани с обилни еврофондове, раздавани от правителството.

И в този смисъл именно празните приказки, които министър-председателят лансира като “свободна журналистика” създадоха истерия и хаос. Защото всеки може да напише всичко, и всеки може да допусне всичко. А в България състоянието на публичността е плачевно, че всичко е възможно.

Ето защо Борисов сам си е виновен за случилото се. Защото то се разви в последните години от невъзможността на журналистите да бъдат журналисти.

Иронията му към “разследващите журналисти” в Министерския съвет също е обяснима. Защото той самият знае, че там ако днес са отишли такива – те са единици. Ако имаше – щяха да са разследвали него.

И не на последно място: припомнянето на случая с фалшивия инцидент на “Господари на ефира” е съвсем обясним. Още тогава беше ясно, че шоу-журналистиката ще бъде ползвана да бъде натрит носа на истинската такава (доколкото е останала) в кризисна за властта ситуация.

Пресконференцията показа и още едно нещо. Извън дивтотиите му, че ще си говори сериозно с ЕНП (те треперят отсега...) - единственият начин за натиск нещо тук да се промени е този натиск да идва отвън. Но за да бъде ефективен такъв натиск и да не се спихва е нужно той да бъде с факти. А за това се иска качествена журналистика. Не уона би каканизане във Фейсбук...

Автор: Полина Паунова