Дунавският регион трябва да развива туризъм заради природата, а не за нейна сметка и има шанса да избегне грешките, допуснати на други места.
 
Дунавско-карпатската програма на WWF от години работи за налагането на образа на региона като „Зеленото сърце на Европа“ и предлага тази запазена марка да се използва и в рамките на Дунавската стратегия.  
 
На 17 юни (петък) в Русе ще се състои международната конференция на тема „Устойчиво развитие на туризма и сигурност в Дунавския регион“ с участието на еврокомисаря по регионалната политика Корина Крецу, премиера Бойко Борисов и румънския вицепремиер Василе Динку.

Сред темите, които ще бъдат обсъждани е изработването на общ туристически бранд (запазена марка) на Дунавския регион, предвидено като цел номер едно в приоритетна ос 3 на стратегията на ЕС за развитие на този регион.
 
Край река Дунав са разположени над 70 национални и природни парка, а защитените местности, включени в европейската мрежа Натура 2000, са повече от 1000. В района на река Дунав има и два биосферни резервата, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО – делтата на реката и резервата Сребърна, а един от най-амбициозните проекти с участието на WWF, е създаването на трансграничен биосферен резерват Мура-Драва-Дунав под егидата на ЮНЕСКО в областта, известна като „европейската Амазонка“, която е с площ 800 000 хектара и би трябвало да стане най-голямата защитена територия в Европа.
 
За икономическия потенциал на тези обекти, които опазват природата, представа дава изследване, публикувано от Европейската комисия през 2013 г., според което ползите, произтичащи от зоните, включени в НАТУРА 2000, възлизат на между 200 и 300 милиарда евро на година.
 
На ниво ЕС обектите от мрежата „Натура“ привличат всяка година между 1,2 и 2,2 милиарда посетители, което генерира приходи, достигащи между пет и седем милиарда евро.
 
Впечатляващо е, че в Дунавския регион са концентрирани две трети от популациите на едри хищници в Европа, включително мечки, рисове и вълци. В долното течение на река Дунав (от хидровъзел „Железни врата“ до Делтата на реката) се срещат и древните есетри, сред които и най-голямата сладководна риба в света – моруната.
 
Невероятната природа, в комбинация с културно-историческото наследство, е естествена запазена марка на туризма в Дунавския регион. За съжаление, статистическите данни показват, че загубата на биологично разнообразие тук, както и в други части на Европа, продължава най-вече заради методите използвани в интензивното земеделие, изкуствените насаждения с нетипични дървесни видове, бракониерството, промишленото замърсяване, несъобразената с природата транспортна инфраструктура, корекцията на естествените речни дъна и преграждането на течението на реките.
 
Загубата на природни ресурси е загуба на туристически и икономически потенциал, затова всички планове за развитието на Дунавския регион, в това число и на корабоплаването по реката, трябва да не увреждат природата.
 
На последно място, но не и по важност – туристическата запазена марка на региона трябва да включва екологично чистите хранителни продукти, произведени от малки фермери по традиционни начини в места с висока консервационна стойност. Успешен пример в това отношение е моделът, разработен от проекта, изпълняван от български и швейцарски неправителствени организации „За Балкана и хората“, който неотдавна бе отличен от Европейската комисия с наградата „Натура 2000“ в категорията за социални и икономически ползи.