Честите смени на правителства и перманентната предизборна обстановка правят политиците ни все по-щедри към фирмите

Бизнес на хранилка - в това се превръща все по-голяма част от българската икономика, която и без друго е на дъното в европейските класации за конкурентоспособност и производителност, отбелязва Мила Кисьова във вестник "Сега".

До неотдавна достъп до порциите, раздавани от държавата, имаха шепа фирми, близки до силните на деня - основно чрез редовен абонамент за обществени поръчки.

След ковид пандемията обаче апетитът към усвояване на помощи повсеместно обхвана бизнеса. Фирмите видяха, че много лесно може да получат компенсации, данъчни преференции и допълнителни субсидии, без значение дали губят или печелят от здравната криза.

Затова и се възползваха максимално от последвалата енергийна криза, породена от военното нахлуване на Русия в Украйна. Работодателските организации бързо-бързо забравиха, че са радетели за минимална намеса на държавата в икономиката. Затова чертаеха апокалиптични картини, ако не получат подпомагане. Браншови съюзи през ден излизаха на протести. Така едни получиха по-нисък ДДС върху стоките и услугите, които продават, други - допълнителни субсидии заради негативното влияние на евтиния украински внос в Европа, а всички вкупом - компенсации заради поскъпването на тока. Тези временни мерки важат и до днес и не е ясно още колко дълго ще са в сила.

България не е изолиран остров. Разглезването на частния сектор с изливането на огромен финансов ресурс от ковид-пандемията насам се случва в цяла Европа. У нас обаче честите смени на правителства и перманентната предизборна обстановка правят политиците ни все по-щедри и все по-злопаметни за реформите, които са започнали или обещали.

Красноречив пример е скорошното решение на Народното събрание за поредно спасяване на бизнеса заради поскъпването на електроенергията. Скок на цените се случва в почти половин Европа заради нарасналото потребление в извънредно горещия юли. Почти единодушно депутатите гласуваха фирмите да бъдат на 100% компенсирани от 1 юли до края на годината, ако средномесечно цената на тока надхвърли 180 лв. за мегаватчас.

За сравнение, когато в края на 2021 г. за първи път стартира програмата за подпомагане, компенсациите се задействаха при цени над 250 лв. за мегаватчас, като се покриваше само 80% от ценовата разлика.

Тогава имаше шоково поскъпване на електроенергията на борсата до цени от 300-400 лв. на мегаватчас. Година по-късно, след като борсата трайно се бе успокоила, бизнесът натисна управляващите да свалят тавана на 200 лв. за мегаватчас и бъдат компенсирани на 100% за всичко над този тован. Сега летвата пада на 180 лв. за мегаватчас.

С това темпо скоро токът за фирмите ще стане по-евтин от този за домакинствата!

Иначе от няколко години фирмите са на свободния пазар за електроенергия (за разлика от домакинствата, чиито цени все още са регулирани). Колко да е свободен, след като държавата постоянно трябва да покрива разходите им за електроенергия?

Изумление буди как видни политически личности в популизма си се обръщат на 180 градуса. Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, който доскоро заклеймяваше коалиционните си партньори ПП-ДБ, че са източили държавната енергетика, сега е първа писта в прокарването на по-щедрите компенсации. Той вече няма притеснения, че фондът, който се очаква да осигури парите - Фонд "Сигурност на електроенергийната система", е продънен. Само преди месец Добрев тръбеше, че е на дефицит от 1 милиард лева, заради което не може да стартира реформата с осбождаването на цените на тока за домакинствата. Затова и тя бе отложена с една година - време, през което дупката в енергийния фонд да се запълни. Сега обаче Добрев смята, че без проблем ще се намерят едни 200 млн. лв. да се дадат на бизнеса.

Отново се разчита на държавните АЕЦ "Козлодуй" и НЕК

да осигурят новите компенсации за небитовите потребители, (макар че задължение да правят вноски имат всички производители и търговци на ток). Този път обаче клакьорите за поредни помощи не виждат риск за обезкървяване на държавната енергетика. Служебният енергиен министър и шефът на фонда - и двамата тясно свързани с ГЕРБ, успокояват, че пари има.

Извън политическото говорене енергийните експерти се чудят непрекъснато ли потребителите ще бъдат подпомагани за цените на тока? И кога най-после ще се случи либерализацията на електроенергийния пазар, за което имаме поети ангажименти пред ЕК?

Заради тези ангажименти правителството сега ще пита Брюксел дали новата порция компенсации е допустима. Защото ако някъде в Европа все още има програми за подпомагане заради скъпа електроенергия, то те са обвързани с ангажименти за насрещни инвестиции в енергийна ефективност, казват експертите.

У нас обаче всички получават на калпак.

Дори и тези, които правят свръхпечалби в смутни времена. Самото финансово министерство отбеляза в анализа си за изпълнението на бюджета за 2022 г., че една от причините за силния ръст на постъпления от данък печалба е свръхкомпенсирането на определени сектори и че предприятията масово са прехвърлили тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните си клиенти и домакинствата. (Особено показателен е случаят с "Лукойл Нефтохим", която през 2022 г. получи 80 млн. лв. компенсации за тока, докато в същото време се чудихме как да обложим допълнително свръхпечалбите й от преработката на евтиния руски петрол).

Някои наблюдатели вече предлоложиха, че парите ще бъдат дадени преди да получим отговора от Брюксел, защото не може да чакаме няколко месеца - новите избори чукат на вратата.

Вече се чуха мненията на здравомислещи икономисти, че е крайно време бизнесът в България да се адаптира към свободния енергиен пазар. Пазарното поведение на всеки икономически субект изисква да планира и да ангажира доставки с по-дълъг срок и предсказуемост. Това важи и при закупуването на електроенергията. Българският бизнес обаче продължава масово да купува само в сегмента "Ден напред", опитвайки се да спечели в периодите с много ниски и дори отрицателни цени. Вероятно защото знае, че при резки ценови скокове насреща си има слаба власт, която бързо ще се огъне и ще гласува компенсации.

Други виждат проблема в тоталния хаос в енергийния сектор у нас и липсата на визия и планове как ще се развива електроенергетиката ни. За някои основен виновник е Зелената сделка, която дава превес на възобновяемите енергийни източници, и всички са се юрнали да изграждат соларни и ветропаркове, само че те водят до дисбаланси на енергийните мощности, което създава повече проблеми, отколкото решава.

Има и такива, които изразяват съмнения за спекулативни сделки на борсата и смятат, че търговците на ток са не по-малко виновни за проблемите в електроенергетиката.

Къде са наистина проблемите и как да се решат, едва ли скоро някой ще се наеме да изясни при тази политическа въртележка, на която се возим от няколко години. От който и джоб или фонд да се предхвърлят едни пари, за да се подпомогнат определени играчи, накрая сметката ще бъде платена от цялото общество. А с подобни компенсационни схеми икономиката ни не става по-конкурентна, нито обществото по-богато.