Коментар на Благой Българанов.

Трагедии в България колкото щеш. Печал - навсякъде. И тук на глава от населението сме черни "първенци". Хора трагично умират. Избиват ни. Периодично. Ей така – залудо. Заради престъпно бездействие.

Необезопасени завои, тунели, мостове, разбити пътища, мизерни условия на труд, износена и амортизирана техника, опасни язовири, икономии заради кражби...! Всичко това сее смърт. Това са само някои от синонимите на престъпното безхаберие на държава и фирми, плод на несвършената от тях работа.

Ще дочакат ли справедливост близките на 17-те загинали в катастрофата край Своге, а близките на 6-мата загинали на автомагистрала „Тракия“,

а в Хитрино, отнесеното с. Бисер... Българите сме състрадателни. Или поне бяхме...

След огнения ад в Хитрино, 10 декември 2016 г.

Едва ли някой не е трепнал когато е видял по телевизията кръв, бездиханни човешки тела, пепел, сломени майки и бащи, потънали в непреодолима скръб и печал...

Българинът е и гневен. Все повече. Знае, че тук, в България нещастието „цъка“ и може да се случи във всеки един момент. Защото никой не си е взел поука от поредната трагедия, никой не е изчистил деретата, никой не е отремонтирал опасните участъци, никой не е спрял кражбите... Никой от държавата нищо превантивно не е направил, никой не си е свършил работата...!

И така е обрекъл следващите десетки българи измежду нас на злокобна смърт! През 2012 година се случи наводнението в с. Бисер. След скъсване на стената на язовир „Иваново“, 3-метрова вълна удави 10 души. От тази трагедия изминаха 6 години. Виновни още не са открити. А някои от пострадалите нямат възможност и до ден днешен да се върнат по домовете си. Наскоро стана ясно, че близо 200 язовира са потенциални „бомби“. Държавата и институциите бездействат, а ние се молим. Господ да е на наша страна...

Село Бисер. Десет души се удавиха, а приливната вълна повреди повечето постройки в селото и унищожи покъщнината.

Пустата вина. Има я във всяка трагедия. Но никой не иска да я поеме. Най-вече тези, които управляват. Те никога, ама никога не са виновни!

Виновните винаги са: предишните управляващи, сушата, кишата, дъждът, хигиенистката, шофьора, шафнера, международното положение, неназовани тъмни сили, опозицията, медиите, всички ние, но не и властта и нейните институции!

А ние седим, чакаме. Безмълвни. Не роптаем, не протестираме. Мълчим и търпим. Да ни убиват. И даже се молим и благодарим на Господ, че ни е пожалил и този път?!

Молим се да станем някой хубав ден като в „белите“ страни, където също се случват трагедии. Но там винаги някой поема отговорността. Всеки плаща за грешките си. У нас - не! Никога. Държавата също чака. Какво ѝ е на нея. Спотайва се. Да мине време. Прехвърля топката. Да отшуми общественото внимание и гняв от последното нещастие.

И всичко да си продължи по старому, както е било години наред. И при червените, и при сините, при всички, и вече 10 години при ГЕРБ, и 17 години при Борисов от 2001 г. насам!

* 8 март 1982 г. - пътнически влак от Карлово за Тулово се врязва в автобус на прелеза до фабрика „Кремона". Загиват 13 души.

* 17 август 1992 г. - край Казичене при катастрофа между експрес и товарен влак загиват 8 души, а 56 са ранените.

* 14 август 1992 г. – автобус на варненската фирма "Изотерма 1", пътуващ от Варна за Истанбул, при спускане преди к.к. Слънчев бряг, пада в пропаст. Загиват 4-ма души и 26 са ранени.

* 11 октомври 1992 г. – край Симеоновград в шестметрова пропаст полита автобус "Сетра" с 34-ма пътници. Загиват 5-има души, ранени са 22-ма.

* 7 април 1993 г. – на моста над р. Янтра край Бяла става тежка катастрофа. Пътуващият транзитно от Букурещ за Истанбул автобус на турската фирма "Али Баба" е застигнат от тежкотоварен автомобил "Шкода Европа". В момента на изпреварване срещу камиона идва друг автобус – "Чавдар" на беленската фирма "Модул". От пътуващите 46 души загиват 29.

* 12 октомври 1995 г. – верижна катастрофа в резултат на гъста мъгла – 58 леки коли, автобуси, товарни автомобили и цистерни се сблъскват на магистралата при София преди Долни Богров. Загиват двама, 24-ма са ранени.

* 4 май 1996 г. - 23-ма пътници са ранени след челен сблъсък между два пътнически влака край гара Бяла.

* 14 август 1997 г. – челен сблъсък на автобус на туристическата фирма "Рики – А", и бензиновоз "Мерцедес". Загиват 4-ма души, 7 са ранени.

* 21 август 1997 г. – катастрофа между ТИР и автобус, собственост на туристическата фирма "Монттурист" на околовръстния път край Видин. Загиват 5-има души.

* 4 май 1999 г. – край с. Крушевец, Бургаско, автобус, собственост на румънска туристическа фирма и пътуващ от Букурещ за Истанбул, се обръща и пада в дере, дълбоко 5-6 метра. Загиват 7 души, 42-ма са ранени.

* 14 март 2000 г. – автобус "Чавдар", обслужващ линията за Мездра, катастрофира край Враца, обръщайки се в дере. Загиват 3-ма души, 14 са ранени.

* 31 март 2000 г. – край Харманли турски ТИР удря микробус "Мерцедес". От 13-те пътници 5-има загиват.

* 23 декември 2001 г. – на 5 км от Карнобат в посока Сливен, поради намалена от мъгла видимост, 2 цистерни се сблъскват последователно с автобус на фирма "Слънчев бряг – 2000" АД, движещ се към София. Загиват 3-ма души, ранени са 20 души.

*21 декември 2001 г. от смачкване и задушаване на стълбите на дискотека “Индиго” умират седем деца - съдът постановява условни присъди и обезщетения за общо... 50 000 лева. Никой не лежи в затвора, но пък беше издигнат възпоменателен паметник “Дървото на живота”...

* 27 декември 2003 г. при атака на базата в Кербала са убити петима български военнослужещи - доклад от проверка за трагедията посочва множество грешки на място, включително и на полското командване, но виновни няма.

* 4 април 2004 г. автобус пада в сръбската река Лим и загиват 12 български деца. На 4 години затвор е осъден само шофьорът Илия Измирлиев, който последен напуска покрива на автобуса. Няма осъдени от фирмата превозвач за автобуса развалина, който е бил с техническа неизправност и не е трябвало да бъде пускан за дълъг път. Няма виновни и за установените нарушения и тотално нехайство при организирането на ученически екскурзии.

* 7 декември 2006 г. 18 души загиват след сблъсък между камион и градски автобус край град Бяла - осъден на 10 години шофьорът на камиона Синан Алиев. Той е освободен предсрочно от затвора.

* 28 февруари 2008 г. 9 души изгарят във влака София-Кардам. Съдът постановява три условни присъди, най-много получава шафнерът на влака - 3 години условно.

* 28 май 2009 г. на събор в ямболската местност “Бакаджиците” 16 души намират смъртта си, пометени от автобус “Чавдар” - на 10 години затвор е осъден шофьорът Господин Господинов, който за пръв и единствен път кара злополучния автобус, пуснат в експлоатация от лицензиран от Министерството на транспорта сервиз, въпреки техническа неизправност. Собственикът на автобуса Слави Славов успява да се укрива 6 години от правосъдието. Нито една институция не е разследвана и за множеството нарушени наредби при провеждането на събора в местността “Бакаджиците”.

* 5 септември 2009 г. 15 българи се удавят в Охридското езеро след потъване на туристическото корабче “Илинден” - македонският съд, забележете, постановява 1 година затвор за капитана на “Илинден”, претоварил корабчето и 1 година затвор за хърватския гражданин, издал сертификат за годността на “Илинден” при неспазване на закона за корабоплаването.

* 15 юни 2011 г. загиват 9 души след катастрофа на магистрала “Тракия” - петорна автотехническа експертиза показва, че катастрофата е можело да бъде предотвратена. Собственикът на превозвача и шефът на транспортния отдел по това време са осъдени на 10 години затвор, на 5 години затвор е осъден шофьорът на автобуса.

* 6 февруари 2012 г., вследствие на скъсана стена на язовир "Иваново", приливна вълна отнася половината къщи в село Бисер, загиват 6 души от селото и още 5 души от област Хасково - след 10 000 страници разследване, виновни няма. Делото за потопа в Бисер спира, защото не могат да бъдат открити трима свидетели, били в чужбина. Всъщност, че уроците не са научени и че безхаберието продължава по старому стана ясно 2 години и половина по-късно – при наводненията в Мизия.

* 16 юли 2013 г. загиват четирима миньори в мина “Ораново” - виновни няма. По-рано, през 2007 г., пак там, в два различни инцидента, загиват още 4 души. Тогава национален траур няма. А виновни... пак няма.

* 19 юни 2014 г., след приливна вълна загиват 13 души във варненския квартал “Аспарухово”. Преди месец пък съдът реши, че единственият виновник за трагедията в е... дъждът. Няма виновни за немарливостта на властите, няма виновни за непочистените дерета, няма виновни за незаконната сеч, няма виновни и за незаконното строителство.

* 1 октомври 2014 г. взрив приравни със земята цех в завод “Миджур” в Горни Лом и отне живота на 15 души - през юни тази година съдът постановява, че обвиняемите не са виновни.

* 10 декември 2016 г. влакови цистерни се взривяват на гарата в Хитрино, седем души загиват, десетки са ранени, а множество домове са разрушени - виновни няма, като единствените обвиняеми са двамата машинисти.

* 13 април 2018 г. в автобусна катастрофа на магистрала “Тракия” загиват 6 души. Обвиняема е млада шофьорка, която според прокуратурата, с леката си кола е изтласкала автобуса от пътя.

* 27 август 2018 г. и трагедията на пътя край Своге, при която загиват 17 души. Големият грешник е шофьорът на автобуса Григор Григоров. Наяве излязоха порочните схеми на корупция, но дотам.

Лаконична, безжалостно брутална и незаслужена смърт. Най-вече следствие на безхаберната, безотговорна и престъпна държава! Държава, заради която близо 250 българи намериха насилствено своята кончина!

Да, НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА, но ако мълчим и търпим, а не сменим Системата, ще продължим да живеем в Държава, в която все някой ще има вина, но никога виновни!?!