Преди много векове, високо в планините на западен Тибет, племето Жанг Жунг създало напреднала цивилизация, притежаваща технологично величие, богата култура и пантеон от богове, оглавяван от висше същество със странен и възхитителен произход.

Проф. Джон Винсънт Белеза (John Vincent Bellezza), който е старши научен сътрудник към Тибетския център във Вирджинския университет, изучава археологическото наследство, божествата и културата на народите от западен Тибет вече повече от 25 години.

Преди интензивните проучвания на Белеза не се е знаело много за хората Жанг Жунг.

„Самите тибетци са забравили предишните си постижения, а комунистическият режим в Китай нямал представа какво се крие във височините на платото“, пише Белеза в блога си.

Мястото, където е процъфтявала цивилизацията Жанг Жунг се намира на 1600 км северозападно от столицата на Тибет – Лхаса.

Това е област, богата на езера, равнини и дълги планински вериги, а в наши дни е почти напълно обезлюдена. Но между 500 г. пр. н.е. до 625 г. сл. н.е.  това не е било така.

Удивителен ансамбъл от монументи говори за съществуването на на хора по тези места още преди 2500 г. Замъците на Жанг Жунг се намирали по високите места, обграждайки земеделските селища.

В скрити кътчета имало религиозни храмове, а гробниците били изграждани в незаселените местности. Много от крепостите и замъците са направени изцяло от камък.

Жанг Жунг били запознати както със скотовъдството, така и със земеделието. В гробниците са открити множество артефакти, а други случайно се появили на пазара за антики и произведения на изкуството.

Това били скъпоценни камъни, различни метални инструменти, керамични съдове, дървени предмети, коприна и вълнени платове.

Споменът за цивилизацията Жанг Жунг се е запазил в някои местни митове и истории. Те ни дават възможност да разберем поне малко за обществото и културата на древната цивилизация. Говори се за изграждането на замъци, храмове, гробници, отводнителни системи и работилници.

Аристократите живели в защитени крепости, докато фермерите и скотовъдите обитавали далеч по-обикновени жилища. Въпреки това клановите и ритуални обичаи свързвали различните прослойки на обществото и то се превърнало в силна конфедерация, просъществувала доста векове.

Боговете на Жанг Жунг все още не са забравени, благодарение на религията Бон. Главното божество се нарича Гекхое. В текстовете на Бон пише, че в празнотата на космоса Гекхое се появил от блестящо скъпоценно яйце.

Това прекрасно яйце започнало да се спуска към земята с помощта на изначално същество, представляващо ярка светлина. След това, смесвайки се с блясъка на бащата планина и майката езеро, яйцето се излюпило.

От това магическо яйце излязъл Гекхое – повелител на земята във формата на свиреп див як.

Този божествен кристален як попаднал в страната на Жанг Жунг, точно зад „Великата снежна планина“. По това време Земята се разтрисала в шест различни посоки и океаните били неспокойни. След това, в небето се появила брилянтна светлина, в пространството се чували мелодични звуци, а на Земята започнали да растат красиви цветя.

Върху огнените рога на Гекхое паднали канари от върха на Великата снежна планина, но той ги разхвърлял наляво надясно. Легендата гласи, че и до днес дупките от рогата и копитата на Гекхое могат да бъдат видени по хребета на планината.

Във финалната фаза от съществуването на Гекхое, кристалният як се превърнал в светлина и се просмукал във Великата снежна планина, а оттам се появявал в неизброими форми.

Професор Белеза казва, че в религията, сега наречена Вечен Бон, Гекхое е крал на боговете и наблюдава всички хора и същества в западен Тибет.

Той имал власт над множество духове, някои от които много силни, други – не толкова. На езика на Жанг Жунг Гекхое означава Разрушителят на демони.  И въпреки че кралството Жанг Жунг датира от 500 г. пр. н.е., текстовете, които описват Гекхое са едва на 1000 години.

Въпреки това проф. Белеза е посетил едно от праисторическите селища и смята, че е открил мястото, където според легендата Гекхое е слязъл на Земята.

За жалост обаче произходът на това селище е изгубен в историята, пояснява Белеза. Няма нито писмени, нито устни сведения, които да потвърдят теорията му.

Постройките в това селище са на височина от 5130 до 5250 метра над морското равнище.

Това е над нормалната височина, до която хората могат да живеят комфортно. Жанг Жунг са успявали да правят това по време на каменната ера, защото климатът тогава е бил по-мек, а и самият народ е бил енергичен и технологично напреднал, добавя професорът.

„Въпреки че цивилизацията Жанг Жунг е изчезнала отдавна, едно от най-фундаменталните им послания се е запазило и до днес в сърцата на тибетците.

То е напълно ясно – човешкият дух не умира никога.“