Журналистиката в България се е превърнала в хоби на непреклонни демократи.

Четвъртата власт се финансира предимно от дарения и стипендии, пише "Дер Шпигел" и анализира големите опасности пред медиите в Източна Европа, пише Дойче Веле.

"Свободата на медиите е застрашена в цяла Източна Европа", пишат в подзаглавието на статията си Ян Пул и Тобиас Рап. В публикацията на авторитетното германско списание „Дер Шпигел" те отделят специално внимание и на България, за която пише, че в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници" остава дори зад такива държави като Буркина Фасо, Кот д'Ивоар и Киргизстан. Предлагаме Ви няколко пасажа от тяхната обширна статия.

„Свободата на словото става жертва на политически популисти, които след изборни победи отстраняват критичните журналисти от съответните тв- и радиостанции. Та налагат свои хора в обществените съвети и раздават лицензи единствено на послушни медийни предприемачи. Държавните фирми изведнъж започват да публикуват рекламите си единствено във верни на правителството вестници."

Как е в България?

Авторът дава примери от България: как депутат заплашва телевизионен водещ и как 70% от журналистите признават, че политиците ги поставят под натиск. В статията е отделено специално място на големите неприятности, които има един български разследващ журналист: Димитър Стоянов. След като разказват неговата история, двамата автори на списание „Шпигел“ цитират и други гласове от България: „Медийният плурализъм в България е илюзия, казва Ирина Недева, председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ).

Вестниците, телевизиите и дори повечето интернет-портали принадлежат на олигарси, които са тясно свързани с правителството. Най-могъщ сред тях е Делян Пеевски, който е използвал връзките на своите родители с някогашната номенклатура, за да изгради империята си. Той контролира почти 80% от печатните издания в България, се казва по-нататък.

„Пеевски на практика е министър на пропагандата на това правителство", казва Иво Прокопиев. Той също е олигарх, но мнозина възлагат надеждите си тъкмо на него. Прокопиев се разпорежда с един холдинг, в който влизат най-различни фирми – поне на хартия. Всъщност, една държавна комисия замрази по-голямата част от имуществото му на стойност над 100 милиона евро. Обвиняват го, че е участвал в незаконна приватизационна сделка през 1990-те години.

„Това е само претекст, за да ме сломят", казва той. „Зад всичко стои правителството. Те са недоволни, че продължавам да издавам „Капитал", едно от последните критични издания." „Капитал" редовно разкрива различни скандали. В отговор близките до правителството медии непрекъснато заливат Прокопиев с помия. „Ругатни, клевети, телевизионни екипи под прозореца на спалнята ми – така функционира тази система."

Олигархът за известно време дори се премести в Сингапур, понеже се бои за сигурността на четирите си деца. Сега обаче отново е в страната. „Медийната кампания около съдебното производство затруднява бизнеса ни. Те сигурно се надяват, че ще се откажем и ще разпродадем." С „Капитал" Прокопиев тъй или иначе не изкарва много пари, седмичникът се финансира от печалбите на други фирми в холдинга му.

Собствеността върху медиите

Журналистиката в България се е превърнала в хоби на непреклонни демократи. Четвъртата власт се финансира от дарения, краудфъндинг и стипенднии", обобщава „Дер Шпигел“. Констатацията на изданието за медийната ситуация в повечето държави от Средна и Източна Европа е отрезвяваща:

„Най-опасна е тенденцията по отношение на собствеността върху медиите. През 1990-те години в Източна Европа навлязоха медийни концерни най-вече от Германия, Швейцария и Великобритания. От няколко години насам обаче те отново се изтеглят, а това превръща телевизиите и вестниците в лесна плячка за олигарсите. Вестниците са евтини, защото в Източна Европа кризата в печатните медии е по-тежка, отколкото на Запад. В повечето случаи новите собственици се интересуват не толкова от издателската си отговорност, колкото от собствените си интереси. Собствениците на медии и управляващите се обединяват в същински картели, които взаимно се подкрепят и закрилят: благоприятна преса срещу благи сделки, това е уговорката."