Производителите са притиснати между екологични норми и търговски стандарти

Овощарите в България се сблъскват с редица предизвикателства през настоящия сезон, като сушата, ниските изкупни цени и слабия пазар са само част от проблемите, пред които е изправен секторът. Член на Управителния съвет на Асоциация на овощарите в България, Живка Гроздева, сподели пред Агри.БГ своите наблюдения за ситуацията в бранша.

Според Гроздева, въпреки че тази година не е имало слани и измръзвания, както през предходните години, всичко друго, което е можело да се обърка, се е объркало. Особено тежко е положението при сливите и прасковите.

"Сливата беше тотална катастрофа. От 5 години ние берем този плод, толкова ниска цена и липса на пазар не сме виждали – 30 стотинки за килограм. Освен това в пика на беритбите преработвателните предприятия спряха да купуват", споделя Гроздева.

Ситуацията с прасковите също е критична. Производители от цялата страна са търсили алтернативни начини за реализация на продукцията си, след като преработвателните предприятия са преустановили изкупуването още в средата на август.

Сушата е допринесла за по-дребни плодове, които масово са били насочени към преработка. Това обаче е създало допълнителни трудности, тъй като за компоти се изискват плодове с определен размер, съобразен с калибровката на машините. По-дребните плодове са били насочвани за производство на концентрат, но нужните количества бързо са били достигнати и изкупуването е спряло.

Гроздева подчертава парадокса, в който се намират производителите - от една страна, пазарът продължава да търси стандартизиран и едър външен вид на плодовете, а от друга, екологичните изисквания към фермерите се засилват, което прави все по-трудно постигането на желания търговски вид на продукцията.

"Бях в Германия скоро, където по кварталните магазинчета навсякъде продължават да се виждат едри плодове. Това се търси. От една страна, се държи на Зелената сделка, за да щадим природните ресурси, но, от друга страна, пазарът изобщо не е заинтересован от това. Той търси определен размер", казва Гроздева.

Тя обяснява, че с биологично производство е изключително трудно да се постигнат резултатите, които пазарът изисква. Например, черешите трябва да са с 32 калибър, а нектарините, прасковите и ябълките - с диаметър между 7,5 и 8,5 сантиметра.

"Как ще се справим тогава при тези взаимоизключващи се фактори? Притиснати сме като в менгеме – от две страни", допълва Гроздева.

Овощарят подчертава, че продукцията трябва да бъде реализирана, а не да стои в складове. Търсенето продължава да е предимно на конвенционалния пазар, което диктува изискванията за производство.

Тази ситуация поставя производителите в трудно положение, балансирайки между екологичните изисквания и пазарните реалности. Необходимо е намирането на решения, които да подпомогнат сектора в тези предизвикателни условия и да осигурят устойчиво развитие на овощарството в България.