Българската църква "Свети Стефан", наричана още Желязната църква заради уникалната й конструкция, е напълно обновена след дълъг ремонт.

Православният храм в квартала "Фенер" край брега на Златния рог в Истанбул силно впечатлява с реставрирания си вид и красив изглед.

Църквата все още е затворена за посетители, теренът наоколо е строителна площадка, но ремонтните работи по реставрацията на уникалния български православен храм са доста напреднали. 

Свалено е строителното скеле, което опасваше конструкцията, докато се ремонтираше в продължение на няколко години. От камбанарията се открива прекрасна гледка към Златния рог и Босфора, която е трудно да се забрави. 

Екипите продължават да работят по вътрешната декорация, която също е впечатляваща. 

"На 7 януари 2018 г. предвиждаме да се състои тържественото откриване и освещаването на обновената българска църква "Свети Стефан" на брега на Златния рог в Истанбул", заяви председателят на българската общност в Истанбул Васил Лиязе пред БТА.

"Тези дни проведохме среща с ръководството на фирмата, извършваща ремонта, и отговорните представители от истанбулската голяма община и община Фатих, които ни увериха, че ще предадат навреме ремонтирания храм. Основните ремонтни дейности са на привършване, извършват се вътрешните декорационни работи, озеленяването. Отсега се подготвяме старателно за откриването", допълни каза Васил Лиязе. 

Тя посочи, че на официалното откриване ще присъстват отговорни лица на най-високо ниво от България и Турция, очакват много гости. 

"Това ще бъде може би най-вълнуващото събитие в живота на нашата общност, ще се сдобием с нашата обновена уникална църква. Смятам, че друга такава църква няма да има в Истанбул", каза още  Васил Лиязе.

Ремонтът на желязната църква в Истанбул продължи няколко години. Той се финансира от Истанбулската голяма община и община Фатих и ремонтът е на стойност около 2,5 млн.евро, като се извършва и със съдействието на българската държава.

Главният архитект на проекта по реставрацията на "Свети Стефан",Фикрие Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторския екип, заяви: "Укрепихме така добре българската църква "Свети Стефан", че вярвам, че ще издържи още поне 150 години".

Тези дни в комплекса на Българската екзархия в квартал Шишли бе открита ремонтираната зала, която цариградските българи наричат Малкия салон, тъй като в комплекса има един още по-голям салон. И двата салона се ползват за срещи и различни инициативи на общността. На откриването присъстваха българите от общността.

Присъства и генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов заедно с представители на генералното консулство.

Ангел Ангелов поздрави цариградските българи с новата придобивка и пожела на всички здраве и енергия за запазване и продължаване на българщината и предаването й от поколение на поколение.

Историята на Желязната църква

Интересна е и историята на този уникален храм. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, са станали истинска люлка на българското духовно и национално Възраждане. 

На 03.04.1860 г. по време на Великденската служба епископ Иларион Макариополски с думите “…и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава.

Тук за първи път бил прочетен и издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия. 

През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението е на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Храмът се състои от сглобяеми железни елементи с общо тегло 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година. 

Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската.

Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън тя привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. 
Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. 

Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат и дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.