Според авторитетния „Лансен“ въздействията на жежките градуси са директни и индиректни.

В серията от над 30-градусови горещини в Бургас за десет дни петима души се самоубиха, в София двама младежи пребиха 3-годишно момченце, а душевно болни съвсем губят контрол над себе си и налитат на бой. По улиците просяци, които обичайно са кротки, сега заливат с порой от клетви минувачите, ако не им дадат милостиня.

„В жегите хората стават по-агресивни и се увеличават самоубийствата. Горещината директно се отразява при по-лабилните и уязвими личности, които имат проблеми или са преживели някакви нещастия и инциденти“, заяви пред „Труд“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница и национален консултант по психиатрия.

Водещата специалистка обясни, че промените в климата в последните години привличат вниманието на много изследователи по света. Установено е, че в глобален мащаб 2014-а е била годината с най-високите средни температури, откакто съществуват метеорологичните измервания. А се очаква 2015-а да бъде още по-топла.

„В публикация от юни т.г. в престижното и световноизвестно медицинско списание „Лансет“ се посочва, че високите температури причиняват директни и индиректни психологически последици върху човека. Директните са, както вече казахме - високо ниво на агресия и посягане на живота си, а до крайната мярка стигат най-вече хора с финансови затруднения“, заяви проф. Миланова. Във вторник тя е приела двама души именно с висок риск да сложат край на дните си. Единият е мъж на 72 г. с тежка депресия, която не му е позволявала да преодолее жегите. „Защото всяка екстремна ситуация изисква адаптация. Ако ти не можеш да я реализираш, се стига до края“, обясни проф. Миланова.

Вторият пациент е 29-годишна жена, която и преди била със смазваща депресия. Сега състоянието й отново се обострило. В подобни случаи помагат медикаменти, подкрепа от близките и даване на усещане за сигурност, особено ако става дума за пациент с висок риск от самоубийство.

„Индиректните въздействия на жегите, за които се съобщава в „Лансет“, са в резултат на природните бедствия. Така например сушата или наводненията предизвикват тежки загуби за хората. Заради тях по-късно потърпевшите развиват пост травматични стресови разстройства“, заяви проф. Миланова. И продължи: „Това е огромен проблем, затова изследователите заключават, че последиците от подобни душевни промени могат да се заличат чак след 3 до 5 години. Т.е. влияе се върху цялостното развитие на човечеството. Има прогнози и за географски въздействия - различни индивиди ще се оттеглят да живеят по на север и ще се преселват“, посочи проф. Миланова.

Друго проучване показва, че на живота си посягат фермери, чиито имоти са били поразени от сушата. Просто казано - те са имали едни очаквания, но се е стигнало до разочарования. „В Австралия по темата са направени много големи проучвания. Според резултатите от тях природата категорично влияе върху психичното поведение на хората“, заяви националният консултант. Неслучайни са данните от изследване в САЩ, според което от климатичните промени тази година психически ще пострадат над 200 млн. американци. У нас обаче подобни наблюдения не са правени, а данните не могат да се екстраполират.

Жегите оказват влияние и върху телесните заболявания. Инсултът, инфарктът, бъбречните заболявания, които са повалили болния в жегите, водят и до психични оплаквания. Т.е. душевните разстройства са вторични.

В последните седмици в Клиниката по психиатрия на Александровска болница се наблюдава тенденцията помощ да търсят все по-млади хора, които за първи път са застигнати от душевно заболяване. „Най-често пристигат с депресия и агресии. А виждате и какво се случва по улиците - по светофари или в колите само една остра дума да изречеш и веднага някой шофьор е готов да те набие“, обобщи психиатърът.

Често пациенти и техните близки я питат как в жегата, която отнема силите на човека, да се мобилизират и да работят със същото темпо примерно като през пролетта. „В горещините хората не трябва да имат големи очаквания, а да си поставят реалистични цели. Няма как да успеят да свършат за минимално време цялата работа. Между часовете труд са необходими паузи, както в средиземноморските държави правят сиеста“, посочи проф. Миланова. Тя препоръчва в дните с над 30-градусови жеги натоварването да се намали, плановете със задачите да се редуцират, да се стои повече на сянка, да се осигури охлаждане и необходимото количество течности.