Къщата на ужасите. Така хората от „Драгалевци” наричат  дома за стари хора, който се намира на  улица „Крушова градина”. По цял ден оттам ехтели писъци

„Чуваме викове, крясъци, понякога викове за помощ”, разказва Владимир Йовчев пред NOVA.

„Чуват се и плесници, и крясъци, обиди”, разкрива Даниела Трайкова.

„Когато излизам сутрин, предимно жени са се хванали за оградата и молят за помощ, казват, че искат да се махнат оттам”, обяснява Христина Йовчева.

„Виждала съм да ги оставят 30 градуса часове наред, в инвалидните колички, да стоят без чадър, без шапки”, допълва още тя. 

Наскоро в дома е имало убийство, а преди години самоубийство.

„Разбрахме, че инцидентът е станал между настанените вътре”, разказа Христина Йовчева.

„Преди няколко години една възрастна жена се хвърли от терасата на този дом и бях извикана като свидетел. Жената почина”, разказва Даниела Трайкова.

„Не може да има непрекъснато наблюдение. И не може да се предположи кога ще се случи нещо. Това може да се случи и вкъщи и на улицата. Това няма как да се избегне. Случват се такива инциденти. Това е нормално. Да падне, да удари някой. Случва се да се сбият. Това е нормално”, смята Анжела Димитрова, управител на дома за стари хора.

След един месец живот в дома, Биляна Божилова намерила  дядо си напълно обездвижен  и неадекватен. Две седмици след постъпването си, мъжът спрял да говори.

„Той имаше рана на дясната ръка, на китката. Единият му крак беше парализиран и сгънат. Питах, какво е станало. Казаха ми, че бил паднал в банята при къпане. Когато дръпнах одеялото, той беше целият в декубитални  рани. Беше абсолютно обезводнен. Аз му видях езика, той беше абсолютно напукан, като пета. Това не е от недаване на вода от преди два часа. Това беше с дни”, разказва Биляна Божилова. „Това, което ми казаха хората, е, че сутрин ги извеждат към 08:00-08:30, дават им закуската и ги държат навън на терасата до вечерта, без тоалетна, без право да влизат. Аз ги виждах, те бяха абсолютно омаломощени и лежаха на масите”, разказва още Божилова.

Мария Робертович нарича дома концлагер. Живяла е там шест години.

„Насилието е и физическо, и психическо. Основно е боят от санитарките. Бой с ръце, с юмруци, с пръчки на метли, за миене пръчки. Да, падат по стълбите, защото те не могат да ходят, а ги карат да ги катерят. Влачат ги по стълбите като парцали”, разказва още тя.

В дома се приемали здрави хора, хора с деменция, но и хора с психични отклонения.  Затова се стигало до убийства и самоубийства. А управителката извършвала всякакви услуги срещу добро заплащане, твърди Мария.

„Да кажем, че роднина иска да се отърве от баща, майка. И се сключва договор с управителката и този човек влиза в дома и оттам нататък всички контакти с близките му са отрязани. И бавно и сигурно го водят към скорошна, бърза смърт. Има такива няколко случая”, твърди Мария Робертович.

Жена с психично заболяване е останала без жилище, твърдят близките й. Била настанена в дома в „Драгалевци”  без тяхно знание и без самата тя да знае къде отива. Миналата година е починала. Роднините й не били уведомени и за смъртта.

„Тя не е доброволно настанена там. Тя е принудително настанена. Твърдеше, че насилствено са я накарали да подпише документ. Накрая се оказва, че този документ е точно за апартамента”, разказва племенницата й.

Апартаментът е придобит  от управителката на дома през 2016 г., твърдят близките на вече починалата жена. Прехвърлен е срещу издръжка и гледане.  Съседи от блока се подписали пред нотариус.

Близките на жената твърдят, че управителката на дома  се опитала да присвои още един апартамент, на възрастен мъж от същия блок.

Оказало се обаче,че възрастният мъж има наследници, които са предявили претенции към наследството си.