Бивш състезател по карате и кик-бокс, пожелал да остане анонимен, говори пред ForgNews за черни мачове в бокса.

„Ха, не били знаели! Че кой друг да знае, ако не те, треньори, мениджъри и други разбойници, дето за пари са готови и децата си да продадат.

Виж какво, от години се правят черни мачове, черни турнири и момчета от ромски произход или бедни българчета излизат на ринга с чужди паспорти и чужди имена. В цяла Европа открай време има подобна практика и нека да не се правят на ущипани, че „за първи път се било случвало“.

Жалко за този младеж, че си отиде млад и зелен! Дано поне сега се размърдат прокурори и следователи и да стигнат до някои от участниците в кървавия бизнес, който не се различава особено от кучешките боеве, уреждани от бандити от друг бранш.

В такива турнири или „гала вечери“ винаги са играели и са се правели черни пари. Истината е, че от времето на Римската империя, а и преди това, у тълпата винаги е господствал животинският инстинкт да се опива от мириса на кръв.

Защо мислиш, че толкова хора дават луди пари, ходят на боксови мачове и залагат в официално или черно боксово тото? Само заради спорната красота на боксовата игра ли? Малцина харесват техничния, „балетен“ бокс, в който състезателите танцуват като пеперуди, пазят себе си и противника и накрая става победител по-техничният боксьор?

Още от времената на Дивия Запад тълпи от груби мъже пренасят жаждата си за кръв върху ринга и крещят към боксьорите: „Убий го!“, „Извади му окото!“, „Спукай му далака бе, кретен!“. Такива хора плащат за бокс и срещу парите си искат да видят насилие, кръв и ярост в първичен вид.

Към такава публика е ориентирана, функционира, възпроизвежда се и печели боксовата индустрия. На скъпите международни турнири жестокостта е притъпена и скрита зад паравана на спортните добродетели и множеството правила, въведени от Олимпийския комитет и от световните боксови федерации.

Но на по-ниско равнище като у нас нещата лъсват с цялата си грозна, озъбена красота. Редовно млади, неподготвени боксьори излизат на ринга под чужда самоличност, играят без достатъчна подготовка и медицинско наблюдение, губят мача и се отказват от кървавия бизнес или след неистови усилия припечелват някой лев. За сметка на здравето и на живота си.

Младежи като загиналия в Албания боксьор са доволни, ако за изядения бой вземат 300-350 евро. Плюс разноските за хотел и храна. Ще се върнат вкъщи с някой подарък за жената и за циганетата, ще гръмнат една разпивка в махалата и след седмица пак ще обикалят познатите „топ-мениджъри“ за някой нов турнир.

Даже истински, подготвени боксьори, търсят турнири в чужбина и се хвърлят срещу непознати съперници за жалки суми от 3 000 долара. Три хиляди може да ти се струват много пари, но след десетилетни тренировки, режими, специална храна, разрешени препарати за нарастване или снемане на тегло, за възстановяане, за форсиране на организма и за какво ли не, са жалки подаяния.

Ако победи, такъв боксьор може да получи още 3 000 долара. Ако загуби, остава само с трите хиляди за участие. На фона на предварителните разходи подобна „печалба“ изглежда като подигравка. Защото лъвския пай го взимат шефовете на турнира, мениджърите, подкупните съдии, босовете на черното (или легално) тото и др. пирании.

Така че нека да не се правят на Честната Калутка разните мушмороци, самоназначили се за терньори, „деятели“, ченове на федерации и прочие асоциации. Смъртта нна момчето би трябвало да тежи на съвестта им. Ако я имат. Без удобното им мълчание и примижаване пред „недъзите на българския бокс“ ще продължат да гинат напразно още млади българчета.“