Повече от 1 млн. долара на минута глобални бюджетни субсидии се предоставят на селското стопанство, голяма част от които са причина за климатичната криза и унищожаването на дивата природа, показва нов доклад, цитиран от "Гардиън".

Само 1% от 700 млрд. долара годишно, дадени на земеделските производители, се използва в полза на околната среда. Голяма част от общата сума подкрепя производството на добитък, който отделя много парникови емисии, унищожаването на горите и замърсяването от прекомерната употреба на торове, пише News.bg.

Сигурността на човечеството е изложена на риск без реформиране на тези субсидии, голямо намаляване на консумацията на месо в богатите страни и други вредни употреби на земята. Но пренасочването на субсидиите за съхраняване на въглерод в почвата, произвеждането на по-здравословна храна, намаляването на отпадъците и отглеждането на дървета е огромна възможност, се изтъква в анализа.

Докладът отхвърля идеята, че субсидиите са необходими за осигуряването на евтина храна. Той е установил, че цената на вредите, причинени понастоящем от селското стопанство, е по-голяма от стойността на произвежданата храна. Новите оценки в доклада установяват, че производството на здравословна и устойчива храна всъщност би намалило цените на храните, докато състоянието на обработваемата земя се подобрява.

"Налице е изключително малко пряко насочване на субсидиите за положителни резултати за околната среда, което е безумно", заяви Джереми Опенхайм, който е директор на Коалицията за използване на храните и земята, която събира изследователски групи в областта на храните, земеделието и екологията, и която е автор на новия доклад. "Трябва да пренасочим тези субсидии в изрично положителни мерки", допълни Опенхайм.

По думите му реалната обща сума вероятно е 1 трлн. долара годишно, тъй като някои субсидии е трудно да се определят количествено точно: "Този 1 трлн. долара публично финансиране е на разположение и е огромно, огромен лост за стимулиране на селскостопанските производители по целия свят да действат по различен начин."

Поредица от големи неотдавнашни доклади заключиха, че световната хранителна система е нарушена. Това води планетата към климатична катастрофа, като същевременно оставя милиарди хора недохранени или с наднормено тегло, заключиха 130 национални научни и медицински академии, сключени през ноември. Друг доклад установи, че избягването на месо и млечни продукти е единственият най-голям начин за намаляване на въздействието върху околната среда върху планетата, като добитъкът използва 83 процента от земеделските земи, за да произвежда само 18% от калориите.

"Планетарната здравословна диета", публикувана от учените през януари, изисква 80 процента намаляване на червеното месо, консумирано от европейците и северноамериканците. Приемането на тази диета през следващите десетилетия би означавало, че 60% от днешните пасища могат да се използват за диви животни или други цели, площ, подобна на размера на Бразилия (8,5 млн. кв. км).

Ала Опенхайм изтъква: "Не можахме да намерим примери за правителства, които използват своите фискални инструменти, за да подкрепят пряко увеличаването на предлагането на по-здравословна и по-питателна храна."

Като цяло в доклада се подчертава, че вредният начин, по който понастоящем светът произвежда храна и използва земята, причинява скрити разходи в размер на 12 трлн. долара годишно за околната среда, човешкото здраве и развитие.

"Продължаването на настоящите тенденции означава придвижване към сценарий, при който климатичните промени все повече застрашават човешкия живот, биоразнообразието и природните ресурси са изчерпани, хората все повече страдат от животозастрашаващи заболявания, предизвикани от диетата, продоволствената сигурност ще бъде компрометирана, а намаляването на бедността е сериозно накърнено", се предупреждава в доклада и се допълва: "Подобен път би застрашил в рамките на няколко десетилетия нашата колективна сигурност."

Изтъква се обаче, че трансформирането на системите за използване на храни и земя през следващото десетилетие е забележителна възможност, която може да донесе обществена възвръщаемост над 15 пъти необходимите инвестиционни разходи, които се оценяват на по-малко от 0,5 процента от глобалния БВП.