Докато политиците се грижат за парите на едрите зърнопроизводители, малките ферми потъват

Плодородната ни почва не случи на политици. Докато държавата се държи като мащеха към малките производители, тя обгрижва като майка-кърмилница големите земевладелци. Интересът на зърнопроизводителите се поставя приоритетно пред този на дребните местни ферми, чиито проблеми остават нерешени, отбелязва Мартин Георгиев в коментар за вестник СЕГА.

Забрана за внос

От юли 2022 г. досега България е внесла малко над 14 000 тона пшеница, сочи статистика на митническите служби в държавите от Европейския съюз. За същото време обаче сме изнесли 2 056 255 тона или с 99,3% повече. За сравнение целият внос на пшеница от Украйна в ЕС през последната година е 4 644 153 тона. Затова се пита каква е икономическата логика зад решението на Министерството на земеделието да забрани украинската пшеница. "Към края на февруари у нас има общо 1,169 млн. тона повече от миналата година слънчоглед, пшеница и царевица. Това потвърждава тезата на държавата, че България страда повече от другите страни от ЕС от украинския внос на зърно", обясни служебният земеделски министър Явор Гечев по време на протест на зърнарите.

Производителите на зърно също се оплакват, че продукцията им залежава в складовете. "Ние очакваме от служебното правителство да продължи да изпълнява ангажиментите, които пое към нас и да се борим с чиновниците в Брюксел това нещо да има поне някакъв регламент и да не се получава дъмпинг на пазара. Ние реално не може да намерим пазар, да не говорим за вътрешен пазар", коментира Георги Милев, зърнопроизводител от Плевен. Проблемът с големия излишък обаче няма как да е следствие на украинския внос, който е нищожен в сравнение с родното производство. Според данни на МЗХГ в България ежегодно се отглеждат между 6,5 - 7 млн. тона пшеница и допълнително около 600 хил. тона ечемик. С тези култури у нас са засети общо 13 350 000 дка. За сметка на това овощните ни градини са едва 633 270 дка.

Възниква въпросът защо производителите на зърно продължават да обработват толкова голяма площ, след като продукцията им не намира достатъчно голям пазар, за да я реализират, вместо да съкратят разходите си. Отговорът се крие в лъвския пай на европейските субсидии, които се отпускат за обработвана земя. Печалбите на тези производители са гарантирани с европейското финансиране. Производствените разходи на зърно на големите земевладелци са нищожни в сравнение с отпуснатата им субсидия. Годишно фонд "Земеделие" изплаща около 1 млрд. лв. агросубсидии. 75% от тях отиват в едва 100 физически лица. 5 от компаниите, които всяка година са начело по агросубсидия, са свързани с един и същ човек - бизнесмена Светлозар Дичевски. И така е вече 10 години. Само през 2020 г. компаниите му са получи общо 25.5 млн. лв. субсидии.

Единственият осезаем ефект от забраната на вноса на украинско зърно ще го усетят потребителите, чиито хляб и олио няма да поевтинеят, а дори може да поскъпнат.

Оставено да загине

От десетилетия не се провеждат устойчиви политики в земеделието, които да направят сектора по-конкуретноспособен на европейския пазар. "Малък производител" изобщо липсва от речника на държавата. Перспективата пред хората, които са решили тепърва да стават земеделски производители, е нищожна. Ефектът върху икономиката от всичко това е видим. През 2022 г. почти няма плод и зеленчук, при който да имаме положителен нетен експорт, сочи отчетът на МЗХГ. От Турция сме внесли хиляди тонове лук, моркови, корнишони, пипер и дини. Гърция пък ни снабдява основно с праскови и дори грозде. Най-много зеле ядем от Северна Македония, която освен това внася у нас значителни количества чушки, ябълки и сливи.

По-страшно е, че едва ли тенденцията в земеделието ни ще се обърне. Някои от необходимите законодателни реформи са безвъзвратно закъснели. Пример затова е Законът за кооперациите, който не прави разлика между земеделска кооперация и такава на стоматолозите. Хора от бранша от години се оплакват, че той по никакъв начин не регулира отношенията между собственик на земята и ползвател. Това става чрез договор за управление, който обаче мнозина сключват със себе си. Трябва да се въведат ясни критерии за определяне на дяловия капитал на участниците в земеделската кооперация, в рамките на която да се сключва договор със срокове, задължения на страните, начин на ползване, период на предстояване на земята в патримониума на кооперацията, условия за създаване на трайни насаждения, промяна на начина на трайно ползване, създаване на локални поливни площи, опазване на почвеното плодородие и т.н.

Дори и да се осъвремени Законът за коопераците, това няма да е достатъчно. Малките и средни производители трябва да бъдат поощрявани да се кооперират чрез различни финансови инструменти. Например, с безлихвени заеми от Българската банка за развитие за земеделска техника и системи за напояване. Или с достъп до държавен гаранционен фонд за обезщетения вледствие на градушки и слани. И не на последно място, част от евросубсидиите да се насочат към подпомагане на малки и средни кооперативи. Единствено по такъв начин местните ферми могат да станат конкуренти на големите производители и да намерят място на пазара в супермаркетите. Ако вземем за пример Нидерландия, там над 60% от стопанствата се класифицират като малки и средни, а 70% от произвежданото в сектора се дължи на кооперациите.

Освен това е крайно време държавата да регулира директните продажби на плодове и зеленчуци. В момента законът позволява на земеделските производители да продават без касов апарат произвежданата от тях стока. Това обаче може да става само на общинския пазар. Не могат да продават своите чушки и домати на местните ресторанти или търговци. С други думи, спокойно мога да пласирам 2 тона картофи на сергията, но не и да продам 2 кг на заведението или тържището, ако не притежавам касов апарат.

В края на последното правителство на ГЕРБ МЗХГ публикува за обсъждане абсурдна наредба за директни доставки от производителя на малки количества първични продукти от растителен произход. Министерството беше измисло таван на количеството, което производителят може да продаде - 2 тона домати, 1,1 тона праскови и т.н. Не стана ясно по какъв начин обаче ще се контролира ограничението. По-логичното е да се въведе възможност за директни продажби за производители, които обработват малка площ земя. Това обикновено са местни ферми, които реализират продукцията си в рамките на областта. В крайна сметка МЗХГ на Десислава Танева се отказа от наредбата.

Поне да не пречеха

Ако държавата няма да помага на малките ферми, можеше поне да не пречи. За да може човек да продаде каквото и да било от двора си, трябва първо да се регистрира като земеделски производител. Това обикновено значи, че ще се осигурява на минималния осигурител праг. С миналия бюджет обаче той скочи драстично от 420 лв. на 710 лв. Очаква се с новия бюджет да бъде вдигнат с още толкова. Увеличението няма да се отрази толкова на едрите земевладелци, колкото на най-малките производители. Тези, които отглеждат само лятото, могат да спрат дейността си през зимния период, но дори и тогава са принудени да плащат осигуровки. „Желаейки да се „върже“ бюджетът, да отиде всичкото това на гърба на малкия, средния, на фамилния фермер, е доста грозно. Малките или дребните, които изчезват или са на изчезване – това е халът на българския земеделски производител и не е моментът да се бърка в джоба на тези хора, които и без това не са много добре. За да можем да ги съхраним, да ги има изобщо в селата", коментира пред БНР Албена Симеонова, която е представител на Българската асоциация „Биопродукти“.

Може да се говори още за неефективната борба с градушките, или лошата инфраструктура за напояване, особено в регионите, където държавната фирма "Напоителни системи" е монополист. Последния месец дружеството поиска цената на водата за напояване да се вдигне с 300% на определени места, което изкара фермери на протест. От "Напоителни системи" обясниха поскъпването с по-високите цени на тока за помпите, ремонтните дейности и по-високите работни заплати. Факт е обаче, че парите от земеделците за напояване не отиват в нови съоръжения, където те са най-необходими. Производителите в Северна България почти нямат изградена напоителна мрежа за разлика от Югоизточна България. Дори МЗХГ отчита, че едва 22% от засадените площи с овощни видове са напоявани през миналата година.

Въпреки че проблемите са ясни, едва ли скоро ще се наеме някой с решаването им. Реформа в земеделието не купува гласове, не пълни партийните каси и не се осъществява с обществени поръчки за строителство на магистрали, от които така сладко капят пари. И не дава бързо плодове. Ефектът върху икономиката би се усетил след години, когато местните ферми изкарват достатъчно добавена стойност, която да се връща в малките населени места. Със сигурност и потребителят ще е доволен да не яде гръцки и турски зеленчуци.