„Зелените очи на вятъра” е последният роман на писателката и преводач Здравка Евтимова, с който човек се научава да не се предава.

Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават.

Здравка Евтимова ни разказва историята на три жени от три поколения, които трябва да извоюват своето щастие, борейки се с битовизма и апатичното съществуване в българското село и отчуждението в големия град.

„Този роман се раждаше дълго – в продължение на 5 години. Първо започнах да го пиша в Сараево, след това продължих в радомирското Старо село, където се развива действието, в Горна Липница, откъдето е мъжът ми, продължих в Китай. Накрая го завърших в Перник“, разказа авторката в интервю за БГНЕС.

БГНЕС: Защо „Зелените очи на вятъра“?

Здравка Евтимова: Докато го пишех, превеждах много активно за съвременник открих прекрасните избрани разкази на Ани Пру, американска писателка, която прави дебют на 57- годишна възраст с романа „Новини от коледните пратки“. В един от разказите за невероятните каубойски песни имаше изречение, което ме остави без дъх „Жеравите летяха над опустелите полета и те сякаш бяха очите на вятъра“. Защо зелено? В съзнанието ми винаги то е цветът на пролетта. „Зелените очи“ виждат раждането на живота, виждат как се налага над нещастието, над униженията. Много се надявам „Зелените очи на вятъра“ да победят онези, които се борят с обкръжаващата ги тиня и оскърбителния глас на нашето ежедневие. Тези хора, които се чувстват оскърбени или слаби да намерят сили в себе си, да покълнат и да се възродят както се случва с растенията през пролетта.

БГНЕС: Във вашия роман боравите много с опозиционни двойки както се наричат в литературната критика. От друга страна романът много напомня на света на Йордан Йовков. А и вие сама сте казвала, че големият наш класик е оставил траен отпечатък върху вас, превърнал се в „духовен баща“.

Здравка Евтимова: Много повече мога да го нарека. На Йовков се възхищавам още от много малка. Баща ми, който беше електротехник, много обичаше творчеството му, разказвал е на мен и на брат ми почти наизуст „По-малката сестра“, „Ако можеха да говорят“, „Старопланински легенди“. Всички тези сборници с разкази, макар и поокъсани, стоят в нас и аз започнах да разказвам на внучките ми, така както баща ми на нас. С Йовков баща ми ме научи на въздуха, който трябва да търся.

БГНЕС: Здравка Евтимова тъгува ли по отминалия индустриален свят на машините в Перник - такъв, какъвто го познавате от детството си? И има ли го в романа?

Здравка Евтимова: В този роман надявам се да има част от Перник. Понякога тъгувам, но не за отминалото и не за това, което ще дойде. Тъгувам, че прекалено малко време ми остава да се радвам, дори на лошото, което се изправя на пътя ми. Тъгата е едно пречистващо чувство, което прави човека по-хуманен, прави съдбата ни по-светла. Не, аз не тъгувам, просто се опитвам да намеря онези късчета от миналото, които ще ми дадат сила да стоя по-уместно стояща на мястото си днес. Днешната напрегната обстановка изисква човек да не е тъжен, да е съсредоточен в онова, което прави. Точно тази тъга, както вие казахте, ми позволява да събера сили и енергия за решаването на определен проблем.

Енергията в „Зелените очи на вятъра“ ми позволи да мина през няколко трудни етапа. Мисля, че проблемите, които извървях се промъкнаха в страниците. Надявам се романът да прави хората по-смели, да не се предават. Ако една стотна, от това, което съм искала като воля, упоритост, да отиде в хората, ще съм много щастлива. Ако мога с този роман да им дам смелостта да се изправят срещу по-силния от тях, срещу този, който се опитва да ги смачка.

БГНЕС: Опитвате се да създадете „вятъра“ на надеждата ли?

Здравка Евтимова: Не само. Защото, вятърът минава и заминава, а надеждата е нещо, което остава. Много се надявам тази надежда да свие гнездо в домовете ни. И не само да остане на ниво надежда, а тя да е първата стъпка в практическото постигане на мечтите. Това начало аз го разбирам да не се страхуваш, да кажеш: „я се виж ти какъв си“. Нека отворим вратата на способностите, които се крият във всеки човек.

На хората бих казала още, нека крепкото здраве бъде основата, върху която да постигат своите победи и да намират щастието. Всяка тяхна стъпка да е направена на основата на силното личностно здраве. Така ще бъдем по-силни от всяко унижение, от богатството, което някой път се опитва да ни смачка, от лавината заливаща информация. Когато сме здрави, се превръщаме във фабрика за постижения и щастие и обич. Затова, пожелавам на всички хора в България и по света- нека крепкото здраве да е основата на вашето щастие!

*Здравка Евтимова е родена на 24.07.1959 г. гр. Перник. Завършва английска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий. Специализира художествен превод в Сейнт Луис, САЩ. Носител на множество награди, сред които на английското издателство Skrev Press за сборника с разкази Bitter Sky (2003). Превела е повече от 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, превежда произведения на български писатели на английски език. Член е на Съюза на българските писатели и на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд.