Новата година може да донесе още един финансов удар за гражданите и фирмите.

След очакваното поредно поскъпване на задължителната застраховка "Зелена карта" заради допълнителни гаранции, които българските компании трябва да осигурят, се задава увеличение и на застраховката "Автокаско". Това ще се случи, ако се реализират намеренията на земеделското министерство част от премийния приход на застрахователите от каското да бъде заделян за борба с градушките.

Министърът на земеделието Румен Порожанов изненадващо обяви, че още през януари ще внесе закон за защита от градушките. С него земеделските стопани ще бъдат задължени да правят отчисления от 0.50 лв. за всеки декар, който обработват, а застрахователите - по 0.8% годишно от премийния приход от "Автокаско" в специален фонд за финансиране на борбата с градушките. Целта е по този начин да се увеличат парите за тази дейност. В проекта се предвижда да се създаде държавно предприятие, което да управлява фонда, който ще се пълни от няколко източника. В него ще влизат средствата, които в момента държавата отделя, задължителните вноски от земеделските стопани и отчисленията от застрахователните компании от премийния приход по "Автокаско" и имуществените застраховки срещу пожар, наводнения и кражби. По този начин средствата за борба с градушките ще скочат двойно - от 13.7 млн. лв., които сега се осигуряват от бюджета, на 28 млн. лв. 6 млн. лв. от тях трябва да бъдат осигурени от застрахователните компании. Те от своя страна веднага пресметнаха, че това ще оскъпи с около 5% едни от най-масовите застраховки - "Автокаско".

Проектът на Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието, каквото е точното име на документа, се появи за първи път през пролетта на тази година и доведе до силен отпор от застрахователните компании. След това работата по него бе замразена, но сега земеделският министър отново го лансира. Амбицията му е новият закон да бъде приет от кабинета до края на януари, да се гласува от парламента до пролетта, за да се приложи за защита на реколтата още догодина.

Порожанов обясни, че забавянето на законопроекта било продиктувано от продължителното му съгласуване между различни ведомства. Застрахователите обаче останаха силно изненадани от новината, особено след като става ясно, че не са взети предвид основни техни критики по първия вариант. При предишното обсъждане на законопроекта от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) обявиха мерките като неефективни, несправедливи и антипазарни. Според бранша добросъвестни потребители, които нямат нищо общо с агросектора, ще трябва да плащат по-високи премии, за да обезпечат защитата на посевите на земеделските стопани, включително и тези, които не са застраховани. А сред незастрахованите са едрите земеделци. Този модел демотивира земеделците да застраховат реколтата си срещу природни бедствия, което е нормалната практика в развитите страни, посочват застрахователните компании.

"Ние настоявахме за въвеждане на задължителна застраховка поне на дотираните площи, като от тази застраховка компаниите заделят отчисления в специален пул за превенция на градушки", посочва за вестник "Сега" Нина Колчакова, изпълнителен директор на Асоциацията на застрахователите в България.

Порожанов обаче се обяви категорично срещу тази идея. Той смята, че застрахователите сами трябвало да спечелят доверието на фермерите и да ги убедят да застраховат продукцията си при тях. Сегашната система покрива 17.3 млн. дка от територията на страната. Целта е защитата да обхване 90 млн. дка, от които 36.6 млн. дка е обработваната земя. Това на практика е цялата земя, която в момента се обработва у нас.

Разширяването на покритието трябва да стане с по-голям брой ракетни площадки и използване на специализирани самолети срещу градоносните облаци там, където няма площадки. Според агроминистерството именно затова се налагало и участието на застрахователните компании - с включването на урбанизирани територии в противоградовата защита разходите им по изплащането на щети щели да паднат значително.