Основният проблем е дълбочината на пролива

Гибралтарският проток свързва Средиземно море и Атлантическия океан, като същевременно разделя Европа и Африка. Минималната ширина на пролива е само 13 км, крайбрежието на Испания е лесно видимо от бреговете на Мароко, а населението на тези две страни общо надвишава 84 милиона души. Така че защо все още няма мост, който да обединява държавите и континентите?

Изглед към испанското крайбрежие от Мароко

Мост с дължина 13 км сам по себе си не е нещо невъзможно за съвременната инженерна мисъл, например дължината на Кримския мост е 19 км. Най-дългият морски мост в момента е построен в Китай през 2018 г.: съоръжението с дължина 55 км свързва град Хонконг с административния район Макао, пише порталът ixbt.com, цитиран от Cash.bg

За първи път Испания и Мароко започват съвместна работа по проектирането на мост през 1979 г., а през 1988 г. кралят на Мароко Хасан ІІ заявява в интервю, че се надява строителството да бъде завършено до 2000 г. Надеждите на краля не се сбъдват: нито тогавашните, нито съвременните технологии позволяват изграждането на подобно съоръжение.

Основният проблем е дълбочината на пролива. В най- "тясното" му място тя достига 900 м, което е петдесет пъти по-голямо от дълбочината на Керченския проток и около три пъти по-голямо от височината на Айфеловата кула.

Ако се построи мост на няколко километра по-на запад, то дължината му нараства с 10 км, но затова пък максималната дълбочина ще се съкрати до 300 м. В някои източници също така се споменават сложни многопосочни течения, но те не се явяват непреодолимо препятствие, тъй като скоростта им не превишава 0,64 м/сек.

Мостът Падма

Днес най-дълбоки подводни опори са мостът Падма в Бангладеш - 122 метра. Планира се той да бъде открит през лятото на 2022 г., той вече се счита за много сложен и амбициозен проект, така че да се говори за възможността за изграждане на мост в открито море на дълбочина 300, а още повече 900 метра през следващите десетилетия просто не си струва.

Мостът Падма

Проект на тунел

На места, където строителството на моста е невъзможно, се прокарват тунели. Ярък пример е Евротунелът под Ламанша с дължина 51 км. Тунелът обаче винаги е по-скъп от моста в експлоатацията си и не е толкова надежден, поради наличието на голям брой инженерни системи.

Тунелът между Франция и Великобритания

Последният фактор в разглеждания случай е особено критичен: по дъното на пролива лежи Азоро-гибралтарският геоложки разлом, с който е свързана повишената сеизмична активност на региона. Нагледна илюстрация за тази активност е известното земетресение от 1755 г., което практически напълно разрушава Лисабон, столицата на Португалия.

Изграждането на тунела се усложнява и от факта, че дъното на пролива представлява много твърда скала. Поради това през 1930 г. испанските инженери отхвърлят идеята за тунел. В наше време обаче именно подводният тунел се счита за най-добрия и като цяло единственият възможен вариант за свързване на Африка и Европа. Няколко десетилетия по-късно екипи от изследователи от Испания и Мароко разработват за него най-оптималния маршрут.

Дължината на подводната част на тунела ще бъде 27,8 км при обща дължина от 38,7 км. Максималната дълбочина е 475 метра, а наклонът е 3%. Според испански изследователи подобен проект може да бъде реализиран през 30-те или 40-те години на този век, но за това ще е необходимо да се привлекат частни инвеститори. Разходите възлизат на приблизително 8 милиарда евро.

Миналата година Великобритания започна да обмисля възможността за участие в този проект. След Брекзит страната е изправена пред дефицит на различни хранителни продукти, но благодарение на установените делови връзки с Мароко, сега около 25% от доматите и 75% от плодовете в Обединеното Кралство се доставят от тази африканска държава. Увеличаването на икономическата активност в региона може да жокже положителен ефект и върху Гибралтар, който принадлежи на Обединеното Кралство.