Защо старобългарският не успя да стане трети мъртъв език в света?
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Софийският университет беше флагманът на демократичните промени, припомня последният шеф на ДКМС - Росен Карадимов
Преди 33 години последният първи секретар на Комсомола – Росен Карадимов остава начело на ДКМС едва няколко месеца. Все едно да си купиш фабрика на 8 септември 1944 година. Може би ще се изненадате, но бащата на Росен Карадимов е бил опозиционер на комунистическата партия и само вътрешни партийни машинации го спират да стане депутат от БЗНС във Великото Народно събрание през 1946 година. Неговата майка Калина Карадимова е едно от светилата на акушер-гинекологията в Ямбол, а в знак на благодарност на нейно име е кръстена улица в града.
Той е един от възпитаниците на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК). Елитната гимназия е замислена и създадена от Людмила Живкова. „Идеята беше старобългарският да се наложи като трети официален мъртъв език. Тези кадри трябваше да учат по програма в най-елитните световни университети и връщайки се в България да бъде обособен център за древни езици и култури, който да стане притегателен към чуждестранни студенти, които заедно със свръх високото ниво на класическо образование да бъде прокарана идеята за признаване на старобългарския на световно ниво – редом с латинския и старогръцкия. Смъртта на Людмила Живкова прекъсна това”, разказа пред NOVA Карадимов.
По думите му Софийският университет „Св. Климент Охридски” беше флагманът на демократичните промени. „Промените започнаха първо от русенската съпротива (на Екогласност) и една партийна конференция на университетската организация, която беше 1986-га година", припомня си той. След конференцията е разформирована университетската организация”, каза Росен Карадимов.