Тази вечер ще спим повече.

Причината е, че през нощта трябва да върнем стрелките с един час назад и да преминем към зимното часово време, което е астрономическото. Над 100 държави в света местят стрелките на часовниците си два пъти в годината - през пролетта и есента, като сменят зимно с лятно часово време.

Откъде идва идеята?

През 1784 г. тогавашният американски посланик в Париж - Бенджамин Франклин пише до френското издание "Парижки журнал", че парижаните ще пестят от свещи ако стават по-рано с един час. Днес това негово предположение се смята за шега. След Франклин обаче никой дълго време не се замислял за рационалността в използването на дневната светлина.

Идеята е подкрепена по-късно - през 1895 от Джордж Фъндсън, който колекционирал буболечки и искал малко повече време, за да се радва на любимите си насекоми. Но до промяна тогава не се стига.

През 1908 г. пък Уилям Уилет подема сериозно инициативата за прокарване на закон за смяна на времето в британския парламент. На няколко пъти негов проект е вкарван за обсъждане, но всеки път е отхвърлян.

Междувременно, през 1915 година, в разгара на Първата световна война, германците правят промяната. Мотивът - да пести от въглища. Така промишлеността, която захранва войната щяла да бъде по-ефективна. Великобритания и САЩ ги последват година по-късно.

Смяната на времето е отменено с идването на мира, за да се завърне трайно с Втората световна война.

България въвежда лятното часово време на 1 април 1979 г.

Преходът от стандартно към лятно време е горе-долу на еднаква дата - последната неделя на октомври (а за страните от Южното полукълбо - последната неделя на март). Датата на минаване към лятно време обаче силно се различава: в много страни в Европа и Монголия това е последната неделя на март, в САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн - първата неделя на април, в повечето арабски страни - последният петък на април, информира в. "Сега". В някои държави като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно време става на 1 април независимо от деня от седмицата.

Защо се прави смяната?

И досега практиката да се сменя на времето не е еднозначно приета. Подръжниците смятат, че така се пести енергия, осигурява се повече светлина и се повишава активността, има и важна социална функция.

Според противниците - влияе негативно върху здравето с разстройването на биологичния часовник, а икономията е незначителна.

В САЩ например привържениците на запазването и разпространението на лятното часово време са обединени в Коалиция за лятно часово време. Тя се финансира от компании, за които лятното време означава допълнителни доходи. За пример служат собствениците на супермаркетите и магазините, специализирани в продажбата на битова техника. Увеличаването на техните доходи е свързано с минаването на лятно време - просто жените могат да пазаруват в тези магазини до по-късно вечерта. А представителите на производителите на оборудване за барбекю твърдят, че след старта на лятното време обемът на продажбите им се увеличава с 15 на сто.

Няма пълни изследвания на ползите и вредите от смяната на времето. Какво все пак показват някои проучвания:

- с 10% се увеличават сърдечните удари, според проучване от 2012 г. в университета в Алабама. След смяната през октомври спадът е отново с 10 %;

- 11% повишен риск от отключване на депресия според датско проучване;

- американско изследване показва повишен риск от помятане или неуспешен опит при ин витро процедури;

- наблюдават се и повече наранявания на работното място, които са по-тежки в сравнение с други понеделници;

- според изследване на учени от университета в Харвард 18 % са повече катастрофите в деня след смяната на времето;

- Проучване от 2015 г. в Журнала по клинична медицина на съня установява, че тийнейджърите в дните след смяната времето са сънливи, реагират забавено и внимават по-малко;

Здравните проблеми влияят и на икономиката. Проучване на девет европейски университета показват, че в Европейския съюз за медикаменти и др. средства за справяне с проблема се разходват 130 млрд евро годишно. От друга страна пък статистически анализ в Калифорния, установи, че удължаването на времето на дневна светлина е "с малък или никакъв ефект върху потреблението на енергия".

Борсовите анализатори на свой ред са забелязали, че в първия понеделник след превъртането на стрелките се наблюдава спад на борсовата активност. Всичко това според противниците на смяната е пряко следствие от нея.

И дори да звучи стряскащо, медиците твърдят, че това са краткотрайни смущения, които не са опасни.

Затова дори Еврокомисията заложи на традицията и отхвърли предложението да премахне смяната на времето.

В България няма никакви проучвания за ползите и вредите. Директивата на Европейския съюз от 2001 г. не задължава страната да променя времето си. Само определя държавите, които искат да сменят времето да го правят в един ден и час. Изборът е на всяка държава.