Медицински професионалисти, социални работници, учители и… персонал на фермите за отглеждане на норки – така изглеждат първите приоритетни групи на Министерството на здравеопазването в плана за ваксиниране срещу Covid-19, пише в свой обширен материал сайтът Булевард България

Едва след 80-те служители в производствените бази за кожа от норки графикът предвижда ваксинирането на доставчиците на основни за обществения живот услуги – например, от служителите на АЕЦ “Козлодуй” до водопроводчиците, транспортните служители, производителите на храни и др.

Хората над 65-годишна възраст и хронично-болните здравноосигурени български граждани са в четвъртата приоритетна група. Въпросът “Защо служителите във фермите за норки ще се ваксинират преди пенсионерите?” обаче остана без отговор по време на едночасовата пресконференция на проф. Костадин Ангелов, доц. Ангел Кунчев и ръководителя на щаба за Covid-имунизациите проф. Красимир Гигов.

Отговорът беше подсказан от здравния министър – заради по-високия риск за разпространение на заразата в тези ферми – но така и не получи допълнително обяснение.

Националният план за ваксиниране срещу Covid-19 също не съдържа мотиви за това разпределение. Посочва се единствено, че “като начало е вероятно да се предлагат само ограничени количества различни ваксини. В резултат на това, следва да се определят приоритетни/целеви групи от населението, които трябва да бъдат ваксинирани първи”.

Проблемът с разпространението на SARS-Cov2 сред фермите за норки беше установен първо в Дания, която наложи избиването на цялата популация в производствените бази за кожа (между 15 и 17 милиона животни). Причината: засичането на нова мутация (Cluster 5) на вируса сред животните, за който има данни, че е пренесен и върху хора. Случаи на заболяването сред норки бяха установени и в Швеция, Италия, САЩ и Нидерландия.

Индустрията с производството на кожа от визон в Дания е най-голямата в световен мащаб, а лишаването на страната от планираните продажби се оценява на около 350-400 млн. евро загуби. Правителството предпочете да действа превантивно поради опасения, че мутацията може да компрометира ефикасността на бъдещите ваксини, тъй като реагира по-слабо на антителата.

Най-големият производител на кожа от норки в България е компанията “Фармпро” ООД, чиято база се намира в близост до старозагорското село Маджерито. Според данните на Търговския регистър – към септември 2020 г. фермата за норки е разполагала с 43 социално-осигурени служители. Според МЗ – общият брой на подлежащите на ваксиниране срещу Covid-19 работници във ферми за норки са 80.

Производството на кожа от норки е бизнес, който провокира сериозно недоволство и протести от страна на природозащитни организации. През 2019 г. в Народното събрание беше внесена подписка с искания за забрана на отглеждането на животни с цел избиване и обработка на кожата.

Според данни на инициативата “Забрана на добива на ценни кожи в България” от 2019, в страната се отглеждат 130 000 животни. Финансовите отчети на фермата в Търговския регистър показват, че въпреки високите приходи, компанията завършва годината на счетоводна загуба от 2012 г. насам.

Вместо да се предприеме подходът на Дания и да се сложи (временна) забрана за развъждането на норки в условията на пандемията – собствениците на фермите ще получат привилегирован достъп до ограничения брой на новите ваксини.

Европейският център за превенция на заболяванията (ECDC) публикува препоръки в средата на ноември, в които предупреждава, че преносът на Covid-19 сред животните може да ускори развитието на мутации на вируса, след което той да се върне и сред хората.

ECDC прави анализа си на база на датския казус, като посочва, че “появата на вирусен резервоар сред норките може да доведе до увеличение на проблематичните вирусни вариации в бъдеще”.

Целият материал можете да прочетете тук.