Проф .Андрей Чорбанов публикува разобличаваш пост на всичко, което се случва в България от началото на КОВИД кризата до момента. Той е един от малцината имунолози в страната и с право се възмущава от тези, които манипулират обществото ни. Ето какво написа той във фейсбук страницата си: 

ЗА РАЗКАЗВАЧИТЕ НА ИСТОРИИ ЗА ВИРУСИ, ТЕОРЕТИЦИТЕ, МАТЕМАТИЦИТЕ ... И ДРУГИ ТАКИВА ЖИВОТНИ В ГОРАТА

(или по-добре да бъдете информирани и съгласни, отколкото да подписвате информирано съгласие)

Ако този фарс беше просто приказка, фантастичен сценарий или психологически постулат щеше да е забавно с оглед на Мъпет-героите, които участват в него. Но не е. Истинско е. Тази сутрин медиите надминаха себе си, демонстрирайки своята свобода, обективност и независимост от властта. Отвсякъде различни гадатели, проповедници, инфлуенсери и всякакви люде, близки до властта, зависими от нея или искаше да се харесат на нея обясняват как ваксините плюс мерките на любимото правителство ще ни избавят от тежката догма на коронавируса. Никъде дори не се допуска някой опонент на тези мерки и цялостната политика на държавата да изкаже професионално мнение, ако и да си навлече всенародния гняв от всяването на смут в правата линия на партията-държава и всички нейни крепители в администрацията, властта и здравните структури.

На 28 февруари 2020 г. беше публикувано изследване на СЗО, според което България е на първо място по смъртност – причините са сърдечно-съдови, не-инфекциозни и туморни заболявания (https://bnr.bg/…/bulgaria-is-the-country-with-highest…). Имаше ли каквато и да е причина да очакваме, че преминаващата вирусна инфекция няма да го извади на показ. Защо никой не си задава въпроса дали живеем здравословно, дали се храним здравословно или дали просто не сме най-бедните европейци, които живеем - както намерим. Само вижте тренда на леченията и терапиите за Ковид 19 през годината – като се започне от абсурдни иновативни предпазни маски и костюми (с които щяхме да залеем света, ама май не стана), преминахме през дузина лекарства-пенкилери, които в същност са за съвсем друга цел, ама бяха набедени за спасители, преминавайки през плазма-терапия (непрактикувана никъде по света масово, а само в крайно редки случаи и с абсолютно недоказани ползи), та се стигне до претупаните тестове на ваксините, които осигуряват 95% ефективност, която никой още никога не е показал на практика като намаляване на смъртност и хоспитализация (виж фигурата в първия пост под статията).

Компетенцията на един специалист в каквато и да е област зависи от два фактора – образователен ценз (разбирай диплома по темата) и упражняване професията. Всеки коментар извън двата фактора взети заедно е фриволен повик на запалянко, заинтересувал се по една тема, за която е прочел някаква литература, основно в интернет издания, публикувани от свободната воля на хора без достатъчно сериозни професионални ангажименти. Когато се касае за вируси и ваксини – тогава коментарите и отношението стават повече от вредни и директно се отразяват на физическото и менталното здраве на обществото. Замислих се как най-точно да ви онагледя професионализма на всички или почти всички коментиращи, които трябва да формират информационния поток, респективно мнението на обществото по тези важни теми. Представете си, че държавата ББ-стан решава да участва в надпреварата във Формула 1. За целта трябва да има болид и двигател, с които да се включим в световната надпревара. Разбира се, на ББстан дори и не и хрумва, че може да си произведе сама това, които и е необходимо, щото нали сме малка държава и не можем да правим такива работи. Е, тогава – ще си внесем – чужди стоки и чужди практики, за да се научим. И ето – ББстан назначава щаб от специалисти, които да обясняват на населението защо трябва да правим така. За да е още по-сигурно, „намеква“ на медиите кои други специалисти да викат и кои изобщо да не викат, за да обясняват на населението защо точно върху тези неща е паднал изборът на ББстан. Специалистите са следните:

Излиза началникът на Центъра за градска мобилност – специалист по градски транспорт. Казва: „Този вариант на Ф1 и технология за ползването и са много добри. Разбира се, аз никога не съм бил близо до колите от Формула 1, ма ги гледам редовно на състезанията, пък и съм специалист по транспорта ... „

В друга телевизия се появява грохнал ветеран, който с мъдър поглед обяснява на водещия: „Оооо, аз съм се явявал на рали шампионатите от 1955 до 1969 г. Вярно, че ралитата бяха тогава с Лада, ама пък то е същото. А, да, в последните 30 години дори не съм се състезавал, но ги разбирам тези неща. Този болид и двигател са най-добрите.“

В съседното студио вече се подготвя следващото предаване. Там е шефа на трамвайно депо Искър, който гордо заявява: „Изборът ни на технология и двигател за Формула 1 са великолепни. Ние имаме компетенцията да избираме всичко това, щото съм в транспорта вече 25 години, но когато трябва да се изберат конкретните гуми за състезание хората да се обръщат към шефа на Автобусния транспорт, аз не мога да ви кажа кои гуми са ной-добри. Там да кажат.“

В друга голяма телевизия е много по-шумно, там гостите са много. Всички началници на автосервизи, автоморги и магазини за резервни части са там. Нещо повече – за автентичност, всички са с шлемове и гащеризони на пилоти от Формула 1, така и така за това ще се говори. Всички те вкупом повтарят едно и също – тази избор на кола за Формула 1 е най-добър, защото те, макар и никога да не са я докосвали, са чели и знаят много. Пък и има някаква прилика, дет се вика. Плахо един журналист пита – трябва ли изобщо да се състезаваме във Формула 1, на което някой от шефовете на най-големите автосервизи маха пилотския шлем и заявява с каменен глас какво ще се случи ако не си вземем кола и не участваме във Формула 1.

Темата за Формула 1 е всеобхватна. Дори да не гледате и да не се интересувате, всеки ден ви се обяснява, че без нея не може, знаете ли какво ще стане ако не участвате във всичко това. За целта – в сателитните на ББстан телевизии се нареждат други „специалисти“ по формула 1 – двама водачи на тирове, шеф на туристическа фирма, 6-ма математика, икономисти, социолози, специалист по дизелово гориво, оператор на бензинова колонка, собственик на център за автомобилни гуми, контрольор в транспорта и трима музикални изпълнители, подготвящи химн и рекламни песни за Формула 1. Разбира се там е и негово преосвещенство, да подкрепи държавата, дет се вика, помага за храмовете ....

В същност, никой от тези хора не разбира нищо от Формула 1 като организация, нито пък от болиди и двигатели, които се ползват в нея. Но – идеята да участваме всички в нея е най-важната, защото докато гледаме Формула 1 всичко друго ще е без значение. Надявам се сега да съм бил изчерпателен. Нека ви кажа накратко кои трябва да бъдат компетентните хора по темата, какво трябва да ги питате, за да сте сигурни, че те имат тази компетенция. Иначе става като онзи наш евро-депутат, който пропагандираше редовната военна служба, само че той самият не е бил войник и 1 ден.

И така. С вирусите се занимават Вирусолозите. Това са хората, които изучават структурата на вирусите, тяхното разпространение в природата и човека. Тези хора секвенират вирусната генетична информация, изучават мутациите и промените изобщо в щамовете. Те дават безценна информация на хората, които се занимават с ваксини и взаимодействието с човека.

Лекарите лекуват хора в болниците и специализираните центрове. Тези хора трябва да са придобили редките умения да разпознават и диагностицират много точно потенциалните пациенти, да назначат правилните тестове за идентифициране на патогена – вирус, бактерий, гъба или паразит, за да може респективно да се назначи правилната терапия. Никой друг специалист не може да замести лекаря в контакта му с пациента, това е и основната му функция.

А сега идва и междинното звено между тези две групи специалисти. Взаимодействието на вируса с индивида, респективно с неговата имунна система е обект на професионални занимания от ИМУНОЛОЗИТЕ. Това са хората, които могат до прогнозират какво и как ще се случи, когато даден патоген проникне в нас, те изучават всички многостепенни и разнообразни процеси, които се случват, за да бъде елиминиран този патоген или пък да се проучи защо имунната система не се справя с него. Същите хора се занимават с конструирането и тестването на ваксини, начина на действие, различни аспекти на взаимодействие на всички компоненти на имунната система и резултата от имунизацията. Запомнихте ли - имунолозите. Имунологията е много широка по фронта и изключително разнообразна и профилирана наука. Не повече от 5% от имунолозите, обаче, разбират от ваксини, ползват ваксини или конструират ваксини. Ако пък ваксините са рекомбинантни, генно-инженерни или генетични – тогава имунолога трябва да бъде и специалист по генно-инженерство или молекулярна биология (които се припокриват в много голяма степен). Сами разбирате колко от хората, занимаващи се с пропаганда разбират нещата, които говорят. Огромната част от тях са теоретици, читатели, мечтатели, гадатели, фантасти или просто хора, жадни за капка тв внимание.

От 2005 г. насам ходя на световните конгреси по ваксини. Знаете ли – там не съм виждал никога нито един друг българин. Откъде тази смелост и самочувствие да се говори за тези неща – нямам идея. За да разберете кой е компетентен – влезте в някой от следните сайтове като Research gate, напишете му името на латиница (намерете как се пише) и вижте дали някога е работил с ваксини, има статии по темата или се е занимавал със създаването на такива. Това е начина. Другото е тарикатлък и запалянковщина.

Често получавам упреци, че малка и не много технологична държава като България разработва ваксина срещу Ковид 19. Чувате ли се, уважаеми хора? Нека ви дам малко примери. Една комунистическа Куба в момента разработва 4 ваксини, продукт на два различни центъра. Иран също разработва своя ваксина, както и още поне 20 малки държави извън индустриалните гиганти. Защо ли го правят тези държави, кой и защо ги финансира? Защо просто не се наредят клето на опашката, докато им дойде редът за дял от благата, произведени от Богопомазаните? Защо ли – защото производството на свои собствени ваксини на първо място дава независимост. Независимост в кризисна ситуация, в която нормалните пазарни закони и социални правила просто отстъпват на дивия капитализъм и алчността на правителствата по света да запазят властта си, явяващи се спасители на своите нации. Ваксините станаха фактор в президентски кампании, световни дискусии и най-търсеното благо в днешни дни. Независимостта за ваксини, био-продукти и лекарствени средства се създава чрез инвестиции в свои собствени кадри, институции и производствени мощности. Гордост е за всяка нация, която може да произвежда конкурентен иновативен продукт, който може да бъде равен или по-добър от претупания мулти-милиарден масов такъв, контролиран от хора и институции извън нашата страна. Да ви припомня ли какво стана през март – всички държави си затвориха границите и спряха износа на стоки, които бяха от приоритетен характер за тях. Ние в този момент останахме с шиенето на маски и костюми. Бъдете сигурни, че при всяка бъдеща криза ще стане същото.

Чух от доста ТВ-гадатели косвени коментари по свой адрес, че критикувайки чуждите недобре тествани ваксини съм критикувал конкуренцията, което не било редно. Заболя ме устата да повтарям, че нашата лаборатория не е производител на ваксини, затова и не се конкурираме с никого. Нашата цел е да направим прототип на ваксина – охарактеризиран и ПУБЛИКУВАН научен продукт. Разработването на научен продукт е основата, на която може да се стъпи за евентуално производство. Дори и това производство да не е в страната, а да се прави от друга компания, то държавата може да застане зад иновативните идеи и да бъда съсобственик на различни иновативни продукти, създавани от българските учени. Истината е, че държавата тотално неглижира всичко, което се прави у нас. Никой дори и не се заинтересува на какъв етап е развитието и и как може да се ускори. И да, винаги сме намирали повече подкрепа в хора и институции в чужбина, отколкото у нас. Което е жалко. Жалко е, защото не произвеждаме асфалт и не строим магистрали, а държим високо-образовани млади и кадърни хора да работят в български лаборатории.

Мустакати, брадати, закръглени и архаични (някои с по две и три от качествата) корифеи в нещо си се скъсаха да обясняват безумни и абсолютно ненаучни факти, използвайки крайно неверни и неправилни термини в материя, от която много малко хора разбират. Срещу нашата разработка се изказват и бивши и настоящи администратори в био-производствата, които със собствените си подписи са спирали производства на български био-продукти и ваксини. Изкушавам се да ги изброя поименно и да ги попитам откъде извадиха тази наглост дори да си покажат носа пред камерите, камо ли да нападат всеки, който прави нещо, което е извън техния контрол и благословия.

Дори всичко това не е отговора на въпроса ЗАЩО разработваме българска ваксина срещу Ковид 19. Отговорът е много прост и лесен – защото можем. Защото ако успеем ще знаем, че е имало смисъл да учим и работим толкова години. А вие, обществото, ще знаете, че и малки държави могат да правят иновативни неща.

На възмутените хора, които ядосани ми казват, че те са изгубили близки хора от този вирус и напълно подкрепят пълното затваряне мога да отговоря следното. Никой не твърди, че няма хора, починали от вируса. Но всяка година у нас умират над 100 000 души. За семействата им – това са над 100 000 трагедии. Много от тези хора умират от различни болести, катастрофи, трудови инциденти, битови злополуки, инфекции. Погледнато обективно – на много от тях е можело да им се помогне, но това не е сторено по редица причини. Затова и сме на първо място по смъртност. Трябва ли другите хора, които в този момент празнуват, радват се, имат деца, работят, спортуват и какво ли не да бъдат подвеждани под отговорност, че не се съобразяват с паметта на починалите и че са волни или неволни участници в тази смърт. Моят отговор е НЕ. Защото ако ваш близък е убит от пиян шофьор, нямате право във всеки шофьор да виждаш убиец. Същото е и с вируса.

Вижте всички демократични държави, в които имаше пълен локдаун, строги мерки, дисциплинирани населения – никъде не спря разпространението на вируса. Даже напротив – тези които много стриктно се пазиха сега понасят най-големи щети. Просто така няма да стане. Вижте и държави без никакви мерки – проверете как е в Танзания /Занзибар/, примерно – всеки ден кацат хиляди хора от „заразените“ страни, на там болест, мерки, тестове и рестрикции няма. Питайте защо. Швеция има по 10 000 нови позитивни на ден, но умират по 20 – 30 – 50 души. Вижте и питайте защо. Ако не беше медийната война щеше да стане това, което стана със свинския грип – белодробните отделения щяха да са пълни отново, но останалите хора нямаше да живеят заключени в страх. Трябваше да се направи това, което сериозните учени съветваха от началото – пълно затваряне на рисковите групи за кратко и масов контакт на останалите, за да няма потенциални вирусо-разпространители. Дори мерките да имат малък временен ефект, в дълготраен план нищо не се променя. Дали ваксините и ваксинациите ще променят това – защо се залъгвате. Сами чувате – преболедувалите също трябва да се ваксинират, ваксинираните също ще спазват всички мерки, също можело да бъдат преносители и прочее пълни небивалици. Истината е много проста – идеята е да има контрол над населението, да няма никакви или нормални избори и да не е ясно кое и за какво се харчи.

И накрая ще завърша с леко-перефразираното мнение на проф. Даниел Вълчев, което много ми хареса: „Със сигурност бих могъл да умра от много неща в този живот, но със сигурност няма да се оставя да умра от страх...“

Кой е д-р Андрей Чорбанов?

Андрей Чорбанов е роден на 1 юни 1967 г. в София. Завършва Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” – специалност биотехнология – генно и клетъчно инженерство, защитава и докторска дисертация. Работил е в Националния център по заразни и паразитни болести, като гост-изследовател е специализирал в AZU, Утрехт – Холандия, Тайван и Унгария.

Специализирал в Холандия, Тайван и Унгария, работи като научен сътрудник, доцент по имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов” към Българска академия на науките и е гост-професор в Университета в град Ниш, Сърбия. Андрей Чорбанов е баща на три деца.