Един ден здравният министър каже, че е непреклонен и не може да приоритизира бизнеса над човешкия живот, защото това му е мисията

На другия ден дойде шефът му, който от близо една година не е спрел да върти с джипа из цялата страна, да ходи да се пипа с хората и да показва на народонаселението, че мерките важат за простосмъртните, а не за тия, за които има осигурени здравни грижи дори, когато в болниците няма места и хора дзиндзирикат пред тях. Докато издъхнат. И рече, че ще се отворят моловете и кръчмите, защото вчера Гробаря от кеча му намекна за протест.

И пак - иди ми, дойди ми. Днеска едното, утре - другото.

Носят два кашона ваксини - викат постигнахме голем успех, гледайте 63 лайвстрийма как камионите разнасят.

Окаже се, че сме дали пари за най-неефективната и все още неодобрената ваксина - ами то бай европеец ни прецака, ние не сме виновни.

Като паднат малко числата - почне да извлича политически дивиденти, вика майсторски подхождаме към ситуацията. Като го критикуват за грешките - политически опоненти му въртят преврат. Перко.