Защо използваме шестобалната система за оценяване, от която се употребяват пет степени?

Откога е така и защо точно шест бала?

Много хубав въпрос, който направо си е за шестица, която е най-високата оценка по петстепенната ни система, понеже единицата формално не е оценка за знания.

Тя има предимно наказателен, а не оценъчен характер- единица за преписване, за подсказване или някаква друга постъпка, пише Дарик.

Ето каква е работата с оценките. Училищната система за преподаване на общ материал изисква и единна квалификация на познанията. Тоест кой колко е успял да усвои от този материал.

Тази оценка може да става с помощта на букви, каквато е например англосаксонската традиция или с цифри, както е в немската и руската традиция.

Руската е петобална и върви от 1 до 5, като 1 е най-ниското възможно, нещата са много зле, а 5 е най-доброто. При немците е обратното. Там 6 е за лошо, градацията стига до 1 - отличен.

Тези две системи - руската и немската имат най-голямо влияние върху традициите за писане на оценки в региона ни. Болшевиките се опитват да прекроят руската, която датира от 1837 година, но след няколко неуспешни опита си я оставят.

Ето как още от края на XIX век у нас съществува действаща шестобална система по немски образец, само че във възходяща градация, по руски.

Няма да се връщаме много назад за историческия дебат защо това е така. Първо, защото чак кой знае какъв дебат няма. И второ, защото шестобалната система с шест действителни цели оценки е възможно най-добрата.

Тя разделя матрицата на две. Първите три оценки са негативни, вторите три- позитивни. Половинки няма и слава Богу, защото с тях става зле. Но за това след малко. Понеже споменахме Бога, в разказа „Бог да прости" на Чудомир, ако си спомняте, учителят Обесников на всички пишеше 1,2 и 3, 4 - никому, 5 - на него самия, а 6 - само на Бог. Ето ви пример за действаща шестобална система преди Втората световна война.

Но нашите другари през 50-те години много искат да са лика-прилика със съветските и през учебната 1952-1953 година въвеждат руската петобална система, която поставя формална среда 3. Затова и до днес 3 е среден. Руската система му вика удовлетворителен.

След него следва добър-4 и отличен-5. 2 е неудовлетворителен, 1-лош. Оказва се обаче, че тази система нещо не може да пасне у нас, твърде дълга е традицията на старата, стават обърквания. Така че през 1956-1957 година, което е едва 4 години по-късно, се връща пак шестобалната.

Ама да не обидим съветските другари уж традиционна наша шестобална, а всъщност тяхна петобална. Така 3 остава да е среден, макар че по стария вариант това не е средата, а под средата. Сега отличен става 6, а 5 е много добър, 1 почти отпада, става оценка за поведение, 2 е единствената оценка за лошо представяне.

Така че с 2 си много лош, а със следващата степен вече си среден. Усещате ли как се измества скалата?

За да се унифицират оценките с класовете, се появяват и половинките. Слаб си само в една половинка от 2.00 до 2.49. После ставаш рязко среден. Среден обаче не е среден, както изяснихме, а си е доста незадоволителна оценка. Средата става добър-4, което е нелепо. Как така посредствеността ще е нещо добро.

След нея степените са много добър и отличен, между които разликата също е особена, след като отличен си само в половин скала - от 5.50 до 6.00. Така пълни степени са само среден, добър и много добър, което е голям проблем за оценяване и до днес.

И така ние в наши дни имаме шестобална оценителна система, но с пет ефективни скали, по руски маниер. И съвсем естествено е да се чудат големи и малки, как и защо се е случило това.