Българинът все повече се опитва да се връща към традицията и сам да си прави сурвачки. С тази констатация се съгласи д-р Мариянка Борисова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).

"Разбира се е така, защото колкото и да са лъскави и на пръв поглед привлекателни тези сурвачки, които се купуват – те не говорят нищо за традицията, не отпращат към корените ни. А децата са много по-щастливи със сурвачка, в направата на която собственоръчно са се включили", каза д-р Борисова. Тя вижда връзка между завръщането към традициите с прехода, в който живеем. В нейното детство например се продавали онези пищни сурвачки с фолио и цветни ленти, а Коледа и всички тези празници са били по-неглижирани по време на социалистическия режим, след като това отпада се наблюдава завръщане към традицията. "В този смисъл е резонно да се предполага, че и връщането към традиционната сурвачка е част от този преход", смята тя.

Вече стана традиция в Националния етнографски музей в София идващите празници да бъдат отбелязани с коледните ателиета. На тях се разучават коледарски песни, пекат се обредни хлябове, правят картички и други сувенири, разбира се изработват се и сурвачки. Със сурвачка се излиза на Васильовден, а сурвакането е познато на цялата територия където има етнически българи. "Доколкото знам, поне на мен не ми е известно да има другаде такива ритуални предмети", каза Мариянка Борисова и се съгласи, че може да се каже, че това е само български обичай.

Типичната българска сурвачка разбира се задължително трябва да е от дрянова пръчка. Това е така, за да е здрав човекът, който се сурвака, също както здравият, жилав и еластичен дрян. Освен това по нея трябва да се накичат орехи, сушени плодове, пуканки, нанизани тиквени семки, завързан чесън и бяла и червена вълна.

"Това са всъщност нещата, елементи, които символизират това, което в традиционната култура българинът произвежда. Пуканките например символизират зърното и когато са на сурвачката всичките тези култури се очаква да бъдат в изобилие през следващата година", каза специалистът.

Според Мариянка Борисова децата може и да не направят връзката на ябълките и пуканките с плодородието, но самият факт, че те се включват в такива ателиета като това в Етнографския музей, означава, че има среда, в която да се възроди отново това знание.

9-годишният Александър, който днес много старателно се опитваше да направи сурвачка, вече прави такава връзка. Своя дрян той украси с пуканки, гевреци, бадеми и знае, че всичко се слага, за да може, когато сурвака, да гони злото. Прави я сам и за това му помагат и баба и дядо вкъщи.

Алекс, който също е почти на 9 години, днес прави сурвачка за първи път. Момчето знае, че се сурвака за здраве и за късмет и без капка свенливост ни казва, че засега знае само "донякъде" това, което се нарича. "Сурва, сурва година. Да сте живи, да сте здрави до година, до амина", издекламира той. За Коледа си има набелязан подарък – нещо с фигурки за игра, но за Нова година иска здраве. На хората пожела същото: Да са живи и здрави. Всъщност това е и най –важното за празника, независимо в кое време живеем.