В България няма нормативно определени правила как трябва да се режат дървета в градска среда и съответно липсват санкции, ако резитбата е увредила или унищожила дадено растение.

Това се потвърждава от отговор на Столичната община на запитване на "Дневник" по темата.

"В съществуващата нормативна уредба не са указани начини за провеждане на резитби на дървета в градска среда", посочват от пресцентъра на община София.

В същото време масова практика е наетите от общината фирми за поддръжка на дърветата в градовете да премахват изцяло короната на възрастните растения и да оставят само стъбло. Такъв беше случаят с ясените на улица "Любен Каравелов", както и дърветата покрай Перловската река на бул. "Сливница".

В Русе картинката с "обезглавяването" на дърветата не е по-различна.

Преди няколко дни имаше апел от разгневени русенци: "Спасете дърветата на Русе от кмета Пламен Стоилов!"

"Единственото по-лошо от това да краде една администрация е да руши това, което вече съществува.

След есенната резитба в Русе, голяма част от дърветата не оцеляха... Засаждането на новите 400 дървета, дали ще подмени всички убити дървета, станали жертва на есенната резитба?!?

Пламен Стоилов, вземете се в ръце, за да не подемем кампания "Спасете дърветата на Русе от кмета Пламен Стоилов".

Да "обезглавиш" дърво

Това цялостно отрязване на короните е пагубно за растенията и ги убива, макар и понякога да става по-бавно (в рамките на десетина години). Това обясни експертът по поддръжка на дървета в градска среда Димитър Захариев, който има европейски сертификати по арборизъм - науката за дърветата в града. Захариев практикува професията и в рамките на столицата и работи със Столичната община, когато става дума за "сложни дървета", както и с различни кметове по квартали и частни лица.

През 2009 г. на улица "Любен Каравелов" бяха отрязани короните на всички дървета

Подобно "обезглавяване на дърветата" може да бъде направено само когато те са много млади, тогава съкращаването на живота им е незначително, но ако се направи в зряла възраст, е пагубно, пише американецът Алекс Шиго (Alex L. Shigo), на чиито трудове се базира арборизмът.

Това потвърждава и Димитър Захариев, който е категоричен, че няма видове, които да понасят подобно рязане. По думите му при цялостно премахване на короната иглолистните дървета директно загиват. При другите видове, ако дървото е силно и здраво, то реагира на тежката интервенция малко по-добре, но това не значи, че не му вреди.

В САЩ и в редица европейски държави тази практика се наказва с административно наказание, а глобите са много високи. В Германия е задължително запазването на вида, в който дървото расте здраво и спокойно.

Махането на короната като подмладяване

От Столична община обаче са на друго мнение. По думите им премахване на короната се прилага "при видове, които могат да понесат такъв вид резитба". То се прави с цел "оформяне, подмладяване и обезопасяване на дървета" в непосредствена близост до фасади на сгради, обясняват от общината.

Дори и след това дървото да се раззелени отново и да има нови клони, всъщност така то се опитва да компенсира смъртоносното нараняване, но структурата връзка на "вторичната корона" със стъблото е много по-крехка, отговаря Захариев. Така дървото може ще живее още 10 години след това, но на практика то ще умира десет години, което е несравнимо с нормалната продължителност на живот на един дъб например - 200 години.

В тези случаи порасналата т.нар. вторична корона няма качествата на първичната корона, клоните са по-крехки и по-лесно се чупят, което в града създава и по-голяма опасност за гражданите, обяснява експертът.

"Буквално може да се сравни с едно обезглавяване на пиле, което тича пет минути след като вече е обезглавено", казва експертът.

По-бързо и доходоносно

Лаконичното обяснение на тази широка, но вредна за дърветата практика в българските градове е, че това е по-бързият и финансово изгоден начин фирмите, избрани с обществена поръчка от общините, да свършат работата, за която са наети.

Докато за един арборист поддръжката на короната на малко дърво по един неинвазивен начин отнема поне 2-3 часа. Цялостно отрязване на корона пък коства за една фирма – около 30 минути. След което те преминават на следващото дърво и това има дава по-голяма продуктивност и по-големи доходи.

Улесняващ за фирмите фактор е и това, че не са въведени нормативни правила, които да ги задължават да режат по щадящ и безвреден начин растенията, както и да забраняват да режат напълно короната.

Контролът по поддържането на дървесната растителност се осъществява от експерти от дирекция "Зелена система", се казва още в отговора, но не става ясно на какво се базира законово този контрол.

Необходимите манипулации по поддържането на дървесна растителност се извършват съгласно изготвена експертна оценка от районен специалист и издадено разрешително от дирекция "Зелена система", обясняват от Столичната община.

Правила за поддръжката на градски дървета

Според правилата на арборизма короната на дървото трябва да се поддържа във формата, която максимално отговаря на биологично зададената форма на дървото.

Например иглолистните растат с корона конус и не трябва да се орязват в кръгли форми.

Тази форма се поддържа по определени правила – клони, които сочат навътре към короната се премахват; между самите клони вътре в короната трябва да има достатъчно въздух, да не са на гъсто; при кастрене клоните трябва да се режат по специален начин, за да не остават чепчета, които да умират и да загниват, да стават храна за гъби и бактерии.

Асоциация на арбористите в България работи и за въвеждане на правила за поддръжка на градските дървета.