Отново сме в разгара на грипния сезон и сме изправени пред предизвикателството от нова глобална епидемия.

Според данните на Световната Здравна Организация (СЗО), всяка година между 5 и 15 % от населението на северното полукълбо боледува от грип или по-лека вироза, а според данните на Европейския съюз ние сме сред 10-те най-засегнати страни в ЕС. Ето защо, за да можем да се справим по най-добрия начин с този проблем и да съхраним имунитета си на ниво, е важно да познаваме причината за грипа – вирусите, които го създават.

Тук ще изясним няколко основни положения, които са важни за правилната превенция и лечение на вирусните инфекции, пише Александър Качанюк за Аптеки "Астра" .

Много често вирусните инфекции се бъркат с бактериалните и това е нормално, защото имат много общо: 

• и двете се причиняват от микроорганизми – бактерии или вируси,
• и при двата вида те се предават чрез хрема, кашлица, целувка, контакт със заразени повърхности, заразени храни и течности или животни.

Но въпреки малките им размери, приликите между вируси и бактерии свършват дотук.

Бактериите са сравнително сложно устроени едноклетъчни създания, много от тях с допълнителна твърда обвивка, наречена клетъчна стена, които могат да се възпроизвеждат самостоятелно. Съществуват повече от 3,5 милиона години и са практически неунищожими: могат да оцелеят в изключително гореща среда, в лед, както и на радиоактивни места. И разбира се – в човешкото тяло.

Повечето бактерии са безобидни или полезни (като пробиотиците например) и едва под 1% от тях са болестотворни и могат да ни навредят.

Бактериите са причина за симптоми, като силно възпалено гърло, постоянно висока температура, както и редица болести, като уроинфекциите, туберкулозата и много други.

Вирусите са много по-малки от бактериите. Всичко с което разполагат е белтъчна обвивка и ядро от генетичен материал (ДНК или РНК). За разлика от бактериите, те не могат да оцелеят сами, без гостоприемник за повече от няколко часа. Нещо повече: за да се възпроизвеждат е необходимо да проникнат в друга клетка, като в повечето случаи я препрограмират да синтезира нови вируси. Това ги прави много лесно изменчиви и трудно се създават ваксини срещу тях. Всеки нов вид вирус се нарича „щам“, а най-тежките респираторни инфекции се причиняват от подсемейството вируси Influenza, откъдето идва и името на думата грип на английски.

Друга основна разлика е, че вирусите атакуват строго специфично само определени видове клетки, например Коронавирусът атакува клетките на дихателните пътища в човешкото тяло, а вирусът на Хепатит Б – тези на черния дроб. В някои случаи, вирусите могат да нападат и бактерии.

В зависимост от прицелните клетки, тези неразположения могат да бъдат респираторни (поразяват нос, гърло, трахея бронхи, бели дробове), храносмилателни (засягат стомах и черва) и др. Леките вирусни инфекции се наричат вирози, а тежките се класифицират, като грип.

Вирусите могат да причинят от леки неразположения, като повръщане, разтройство, температура, хрема и кашлица, които преминават за няколко дни или часове (вирозите), така също и тежки състояния като тези при Коронавируса, Свински и Птичи грип, СПИН, Хепатит и много други.

В много случаи е трудно да се прецени дали симптомите на болестта са от вирусен или бактериален произход, още повече, че има неразположения, които се предизвикват и от двете, като пневмонията, менингита и диарията.

Обикновено е необходимо пациента да бъде прегледан обстойно, като се направи така нареченият физически преглед (прослушват се гърдите с медицински стетоскоп, оглежда се гърлото и т.н.), може да се пуснат кръвни или други изследвания, да се проследят евентуалните придружаващи заболявания и др.

Затова, ако имате някои от посочените по-горе симптоми, Ви препоръчваме да се консултирате с лекар.

Как да се предпазим от вирусите

Правилната превенция срещу вирусните инфекции е много важна за намаляване на броя хора, които боледуват от тях. Затова първо трябва да знаем как се пренасят те:

• От човек на човек – според изследванията, болният може да прехвърли вирус върху друг другите на разстояние до 1.8 метра (6 фута), чрез пръски при кихане, кашляне или дори говор. Заразяването може да стане при вдишването им през носа и устата, много по-рядко чрез допир до заразени повърхности и след това допир на собствените ни уста, нос, очи.
• Инкубационен период – симптомите започват между 1-4 ден след като сме заразени и това зависи от имунитета ни. Болните от вироза и грип са силни вирусопреносители в периода на първите 3-4 дни след разболяването си. А целият инкубационен период започва от ден преди поява на симптомите до 7-я ден от боледуването, като при децата и възрастни с отслабен имунитет, този период може да продължи по-дълго.
• Рискови места – според СЗО, инфекциите по въздушен път се случват чрез кихане и кашляне без предпазни мерки, най-вече на обществени места пълни с хора.
• Вирусите могат да оцелеят за кратко извън клетките – Според едно проучване, публикувано в списание „PLOS One“ от ноември 2011, те са активни върху открити повърхности, като плотове, дръжки на врати и играчки за период до девет часа.

Друг начин за превенция са хирургичните маски за лице. Те могат да се използват като физична бариера, която предпазва от пръски на телесни течности (кръв, слюнка, носен секрет и др.). Когато маските се носят от самите болни, биха могли да помогнат на здравите хора да избегнат инфекцията, защото при кихане и кашляне задържат едрите инфектирани частици да не попаднат във въздуха. Но трябва да се запомни, че те не са създадени за да предпазят носещия ги здрав човек от поглъщане на микроорганизми (вируси и бактерии) от въздуха  и той може да се зарази.

Противогрипните ваксини са друг много по-ефективен начин да се защитим от тежките вирусни инфекции. Те биват стандартни четиривалентни ваксини, съдържащи 4 щама на грипни вируси от групата influenza. Поставяйки ваксината, тялото ни ще изгради защита срещу тази комбинация и при причинен от тях грип ще го прекараме леко, а е много вероятно да не се разболеем изобщо. Препоръчително е противогрипните ваксини да се поставят до края на октомври, защото ефективността им е до пролетта – дотогава ще са преминали грипните щамове, срещу които те ни предпазват.

Добър вариант за избягване на този тип заболеваемост според специалистите е също и добрата хигиена – най-вече честото миене на ръцете по време на епидемия. Качествената почивка и избягването на стрес също помагат, като повишават на имунитета ни.

За съжаление няма 100 % начин за превенция, така че съвкупността изброените фактори са най-ефективният начин да бъдем здрави.

Усложнения

По правило, вирозите минават леко. За разлика от тях и особено ако не се лекуват правилно, усложненията от грип могат да се проявят с вирусни или бактериални ларингити, трахеити, бронхити или инфекции в белите дробове. Възможни са и проблеми със сърдечно-съдовата система или ЦНС нарушения.

От страна на храносмилателната система - може да се появяват безапетитие, обложен език, повръщане, тежест и болки в корема.

Лечение

При по леките състояния, лечението е симптоматично – ако има хрема се дават носни спрейове / капки, противогрипни прахчета или таблетки против хремата, ако има кашлица – сиропи или таблетки за съответния тип кашлица (влажна или суха) и така нататък….

При температура е важно да се проследява колко точно е тя. Понижава само ако е над 38 градуса, защото между 37 и 38 градуса, имунитетът ни работи ефективно, а вирусът - не. Над тази граница тялото започва да се затруднява да образува имунни клетки и трябва да се използват стандартните антипиретици (парацетамол, ибупрофен или метамизол ако другите два не подействат) в съдържащите ги лекарствени продукти.

Ако симптоматичното лечение не върши работа, се прилагат антивирусни медикаменти, които блокират възпроизвеждането на вируса и той лесно бива унищожен от организма.

Много е важно да не се прибягва към антибиотик, ако не е уточнен типа инфекция, защото този клас медикаменти не влияят на вирусите от една страна и  отслабват имунитета ни от друга. С тази погрешна стъпка, една обикновена вирусна инфекция може да се превърне в животозастрашаваща.

Естествен имунитет

След преболедуване се създава типовоспецифичен имунитет, който осигурява бързо очистване на организма от вируса. Продължителността и силата му зависят от типа на вируса, възрастта на болния и индивидуалната му реактивност. В резултат на циркулацията на грипните вируси сред населението се създава колективен противогрипен имунитет, който частично се запазва продължително време.