Спешната медицина те учи да мислиш в симптоми, в синдроми, да разглеждаш пациента като цяло, а не само като определени органи и системи, които се разболяват, обясни медикът

"Спешната медицина е млада специалност. В България е от 90-те години на миналия век и се развива страшно бързо и интензивно, и предвид това, че работим с огромен контингент както като възраст пациенти, така и като разнообразна патология, ние трябва непрекъснато да научаваме новостите в спешната медицина – новостите в диагностиката, новостите в лечението, за да можем да спасяваме повече човешки животи."

Това каза в интервю на БГНЕС д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ (НАРСМП).

Поводът за разговора е Симпозиумът „Спешна терапия в линейката и спешното отделение", който се провежда в Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ (НЦОКССМП), което се организира от НЦОКССМП, НАРСМП и Сдружението на спешните лекари.

В симпозиума участват 17 лектори от различни специалности, сред които интензивисти, кардиолози, пулмолози, нефролози, ендокринолози, невролози, хирурзи, психиатри, които разкажат за новостите в лечението при спешни състояния от техните тесни специалности. „Нашата специалност е едно море от страшно много заболявания, които са от различни специалности, и за да бъдем това, което се изисква от нас – да спасяваме повече животи, трябва да разбираме за новостите и да ги правим", подчерта д-р Кателиева.

Успоредно с теоретичната част, се провеждат и пет уъркшопа, по време на които лекарите, работещи в Спешна помощ, имат възможността да тестват уменията си, като например кардиопулмонална ресусцитация на дете и възрастен, което доста често се случва в практиката и затова трябва да бъдат изключително добри в тази дейност.

„Освен това имаме възможност за интерпретация на ЕКГ, като почти на всеки втори пациент се прави, интерпретация на образна диагностика, което се случва доста често на колегите в спешните отделения", обясни д-р Кателиева.

Друг уъркшоп е свързан със спешната ехография – утвърдена в цял свят практика, т.е. в спешно отделение лекарят да може да прави спешна ехография и да прави спешна оценка на пациента под ехографски контрол.

„Опитахме се всичко, което е най-модерно и най-съвременна диагностика, да го покажем на част от колегите си", добави председателят на НАРСМП.

Д-р Кателиева уточни, че преди няколко месеца е приключило едно голямо обучение на 7 хиляди спешни медици в цялата страна, но подчерта, че специалността изисква възможно по-често да има обучения, на които лекарите, работещи в ЦСМП, да виждат новости в диагностиката и лечението на спешните състояния. „Опитваме се да им презентираме, освен спешната ехография, и лабораторна диагностика при леглото на болния – нещо, което е утвърдена практика в европейските държави при спешни състояния", допълни още тя, като отбеляза, че по този начин, чрез обучения, се опитват да повишат нивото, познанията и уменията си, за да бъдат по-добри в реалната си практика.

На днешния симпозиум присъстват доста млади лекари, работещи в спешната помощ. „Те са доста любознателни. Харесват новите, иновативни методи на обучение, харесват иновативните методи в диагностиката, защото в университета ги учат, че ехография е лабораторна диагностика и се прави само в болница, а тук им казваме – не, можете да ги правите и в линейката", обясни още лекарят.

Д-р Кателиева е категорична, че всеки един лекар трябва да има своя стаж в спешната медицина. „Всеки един млад лекар, който е работил в Спешната помощ, след това става много добър лекар, защото спешната медицина учи да мислиш в симптоми, в синдроми, да разглеждаш пациента като цяло, а не само като определени органи и системи, които се разболяват. Спешната медицина те учи да уважаваш времето и да извличаш информация от всичко – от анамнезата, от околната среда, от прегледа. Ние сме се научили при минимум време информация да стигаме до диагнозата – нещо, което е много трудно, но това е особеност на нашата специалност и затова си я обичаме", заключи тя.