Ендокринологът посочва най-честите симптоми, които дават сигнал, че може да сме с диабет или в преддиабетно състояние

Над половин милион българи живеят с диабет, сочат данни на Българската асоциация „Диабет“. Половината от засегнатите не подозират за заболяването.

Захарният диабет е сред най-социално значимите заболявания както в България, така и в световен мащаб. По данни на Българската асоциация „Диабет“ повече от 500 000 души в страната са диагностицирани със заболяването, а около 300 000 вероятно са засегнати, но не знаят. Според предварителни данни за 2023 г. близо 16% от населението у нас страда от диабет, като половината от тях не са диагностицирани, съобщи Българското дружество по ендокринология.

Международната диабетна федерация отчита тревожни данни – в света около 540 милиона души живеят с диабет, което представлява 1 на всеки 10. Всяка година случаите на новозаболели се увеличават с 7 милиона, включително 70 000 деца. Болестта взема и жертви – на всеки 10 секунди един човек умира от усложнения, свързани с диабета.

Ранни симптоми и диагноза: Как да разпознаем диабета?

Ендокринологът д-р Силвия Въндева от Университетската специализирана болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ в София обясни пред вестник "Телеграф", че диабетът често остава неразпознат в ранните му стадии. „Диабетът не боли“, казва тя и уточнява, че първоначалните симптоми са дискретни и могат лесно да се пренебрегнат.

Диагнозата се поставя след измерване на кръвната захар на гладно, при стойности над 7 ммол/л, или случайно измерена стойност над 11,1 ммол/л. Гликираният хемоглобин също дава важна информация за състоянието на пациента, като стойности над 6,5% подсказват за наличие на диабет. При диабет тип 2 често се наблюдава и повишаване на телесното тегло.

Ендокринологът посочва най-честите симптоми, които дават сигнал, че може да сме с диабет или в преддиабетно състояние. „Най-честата симптоматика е свързана с появата на умора, повишена жажда, повишено уриниране, съхнене на устата. В повечето случаи захарният диабет е съпроводен с покачване на телесното тегло, предшествано от инсулинова резистентност“, обяснява специалистът.

Тя коментира, че биреното коремче невинаги е белег, че човек страда от диабет, но може да е предвестник, че може да се срещнем със заболяването, особено ако не предприемем някакви действия за здравето ни.

Усложнения и рискове при неконтролиран диабет

Неконтролираният диабет крие сериозни рискове за здравето, предупреждава д-р Въндева. Той увеличава вероятността от сърдечносъдови заболявания, като инфаркти, инсулти и сърдечна недостатъчност. Също така диабетът може да доведе до хронични бъбречни заболявания, периферна невропатия, която причинява изтръпвания и болки, както и диабетна ретинопатия – водеща причина за слепота в развитите страни.

При лош контрол на диабета са възможни и трудно зарастващи рани на крайниците, които понякога налагат дори ампутации. Специалистът подчертава, че лошото управление на болестта скъсява живота с 10-15 години в сравнение с хората, които нямат диабет.

Рискове за младите и децата

В последните години се наблюдава тревожна тенденция – диабет тип 2 вече засяга и млади хора, включително деца. Докато в миналото заболяването се срещаше предимно при възрастни, сега се наблюдава сред деца със затлъстяване. Макар не всяко дете с наднормено тегло да развива диабет, то е предразположено към инсулинова резистентност, която може да прерасне в диабет на по-късен етап.

Как да предотвратим диабета?

Според д-р Въндева ключът към превенцията е промяна в начина на живот. Заседналият начин на живот, нездравословното хранене и липсата на физическа активност са сред основните фактори за развитието на заболяването. Препоръчва се ежедневна физическа активност, намаляване на приема на бързи въглехидрати като сладкиши и увеличаване на консумацията на зеленчуци и фибри. „Пациентите трябва да свалят постепенно килограмите си, като нормалната редукция на теглото е 2-5 кг месечно“, съветва специалистът.

Лечение и контрол

Лечението на диабет тип 1 изисква приложение на инсулин, тъй като организмът на пациента не може да го произвежда. При диабет тип 2, който е по-често срещан, терапията включва медикаменти и промяна в начина на живот. Специалистът предупреждава, че пациентите не бива да остават без терапия, тъй като това може да доведе до животозастрашаващо състояние, наречено диабетна кетоацидоза.

Д-р Въндева подчертава важността на балансираното хранене и умерената консумация на всички видове храни, като специално внимание се обръща на избягването на бързите въглехидрати и подсилването на метаболизма чрез движение.