Журналистът Иво Инджев с коментар в своя БЛОГ по случая с нахлуването на натовски спецчасти в българско предприятие

Изминаха седмици от един инцидент с участието на американски военни без жертви и материални щети, но той продължава да е сред често обсъжданите теми в българското публично пространство. Включително и от президента Румен Радев, който реши да вземе отношение като главнокомандващ по темата със строго обещание да потърси още обяснения от американската страна, въпреки оправданията на ръководенето от негов избраник министерство на отбраната на България.

На какво се дължи асиметричния интерес към “приятелския огън”, ако мога да нарека с този дразнещ ( лично мен) термин инцидента от 11 май, когато  американски военни от 173-та въздушно-десантна бригада нахлуват с оръжие в един цех за производство на биодизел и олио с 12 души персонал. Цехът изненадващо ( за здравия разум), съществува на територията на няколко пъти изоставяно и активирано военно летище край Чешнегирово.

Повишеният интерес, който активира активистите от путинофилските среди у нас, е свързан със самия факт, че най-после се потвърди като за пред чувствителната публика, че България наистина има нещо общо с НАТО. Освен при придвижване на някакви конвои, за които военните предупреждават предварително, американското военно присъствие у нас е практически невидимо. Малцина са виждали американски униформен у нас изобщо. Ако не са превъзбудените периодични призиви на путинофилските партийки да бъдат прогонени американците от България, нищо не ни напомня, че сме натовска държава.

И сега изведнъж: акция като на кино. Американско. Вярно, без стрелба, без кръв, рани и жертви. Но е изстрел право в целта, ако тя е да бъде търсена сметка на американците.

Обяснителният режим, в който с необяснимо закъснение изпадна българското министерство на отбраната, не прозвуча убедително – особено за предубедените. Ето защо и президентът Радев се включи, за да не бъде обвиняван в прекалени симпатии към съюзниците и да понесе негативи сред онези, които го избраха. 

Макар да няма щети и жертви, посолството на САЩ в София се извини и обеща задълбочена проверка на инцидента. 

Да сте чували руското посолство да се извинява за каквото и да било ( по повод безчинства на руски граждани при пиянски скандали, сбивания на частни лица или безбройни провокации на руската авиация на ръба на българското въздушно пространство )? 

Не сте чували. Няма как. От руското посолство можете да чуете само, че разобличените руски шпиони у нас не са никакви руски шпиони. Москва продължава да смята България за своя законна плячка и разглежда дейността на своите шпиони тук като напълно законно занимание на руски граждани на “своя територия”.

Вятърът, казано метафорично, е отнесъл няколко американски военни на погрешно място в България. Допуснатата грешка беше призната единодушно и от българска, и от американска страна, но без коментар кой е виновен за заблудата. Можем да се досетим, че американските партньори пазят реномето на българските си домакини, които вероятно са ги подвели да влязат в този цех и в този “филм”. 

Би било редно да видим поне веднъж запис на руската бойна авиация, която редовно принуждава противовъздушната отбрана на натовска България да се вдига по тревога.  Тази преднамерена наглост, която не е резултат от грешна преценка, а освен проверката на отбранителните способности цели да изтощава ограничения ресурс на военновъздушните ни сили, не ни показват. Хем не става дума за инцидент в  цех с 12 души персонал, а за редовно поставяната на изпитание наша националната сигурност.

Извън метафората си струва сравнението с един случай от 1995 година, когато вятърът отнесе двама възрастни американци с балон над Беларус по време на регламентирано международно състезание и те бяха хладнокръвно разстреляни от хеликоптер Ми – 24 на постсъветската държава. 

Дойче веле припомня трагедията, за която Беларус изрази съжаление, но никога не поднесе извинение.

“Франкъл и Стюарт-Джервис навлизат в беларуското въздушно пространство, в продължение на два часа са следени от военновъздушните сили на страната. Срещу балона, пълен с водород, е открит огън. Той се отправя надолу и се разбива в гора в западната част на Беларус. Двамата мъже загиват. Беларуските власти твърдят, че балонът, регистриран като D-Caribbean, се е отклонил твърде много, че се е доближил до военна авиобаза и място за изстрелване на ракети, а екипажът не е отговорил на повикванията по радиото и на предупредителните изстрели.

Според Международната въздухоплавателна федерация беларуските власти не само са знаели за състезанието още от март, но са дали и разрешение на балона на Стюарт-Джервис и Франкел. Пилотите са предоставили и подробен летателен план.

Беларус тогава изразява съжаление за трагедията, но не поднася официално извинение. Вашингтон критикува Минск, че не съобщава навреме за инцидента. Гневът е подсилен допълнително и от глобите в размер на 30 долара, наложени от властите на останалите състезатели заради това, че не разполагат с визи. Те са принудени да кацнат преди края на надпреварата.

“Това е фарс”, заявява тогава Държавният департамент на САЩ. “Очаквахме извинение от Беларус, но вместо това получихме сметка за плащане”.

Инцидентът се случва година след като Александър Лукашенко – бивш управител на кооперативна ферма, е избран за президент на Беларус – пост, който заема вече няколко десетилетия и благодарение на който създава авторитарна система по съветски модел”.

Всичко започва на четвъртия ден от едно от най-престижните състезания с балони – купата “Гордън Бенет”. Призори на 12 септември 1995 г. 55-годишният Алън Франкъл и 68-годишният Джон Стюарт-Джервис са в небето над Полша и се отправят към Беларус с голям шанс за победа.

Двамата американци са развълнувани от възможността да прелетят над бившата съветска република, получила независимост през 1991 г. Местните власти им дават разрешение за използване на въздушното пространство заедно с други четирима американски състезатели, които също планират да летят над страната с други два балона.

Въпреки това, когато Франкъл и Стюарт-Джервис навлизат в беларуското въздушно пространство, в продължение на два часа са следени от военновъздушните сили на страната. Срещу балона, пълен с водород, е открит огън. Той се отправя надолу и се разбива в гора в западната част на Беларус. Двамата мъже загиват. Беларуските власти твърдят, че балонът, регистриран като D-Caribbean, се е отклонил твърде много, че се е доближил до военна авиобаза и място за изстрелване на ракети, а екипажът не е отговорил на повикванията по радиото и на предупредителните изстрели.

Според Международната въздухоплавателна федерация беларуските власти не само са знаели за състезанието още от март, но са дали и разрешение на балона на Стюарт-Джервис и Франкел. Пилотите са предоставили и подробен летателен план.

Беларус тогава изразява съжаление за трагедията, но не поднася официално извинение. Вашингтон критикува Минск, че не съобщава навреме за инцидента. Гневът е подсилен допълнително и от глобите в размер на 30 долара, наложени от властите на останалите състезатели заради това, че не разполагат с визи. Те са принудени да кацнат преди края на надпреварата.

“Това е фарс”, заявява тогава Държавният департамент на САЩ. “Очаквахме извинение от Беларус, но вместо това получихме сметка за плащане”.

Инцидентът се случва година след като Александър Лукашенко – бивш управител на кооперативна ферма, е избран за президент на Беларус – пост, който заема вече няколко десетилетия и благодарение на който създава авторитарна система по съветски модел”