Лошо е за Русия на Путин, повярвала в своята неотразима привлекателност за голямото западно плюскане

Коментарна статия на Иво Инджев, публикувана в неговия БЛОГ

В навечерието на датата 15 февруари, определена от предсказанието на Белия дом във Вашингтон за начало на руска инвазия в Украйна, руски медии алармират за нещо повече от изтегляне на семействата на дипломати от Киев. Бягат инвеститори, но не от Украйна, а от Русия. 

Много, много лоша новина е не само за руския режим, свикнал да раздава концесии на западни лакомници и да смуче милиарди от тези пиявици (  обикновено пиявиците смучат, но тук случаят е ако не обратен, то поне реципрочен ). 

Лошо е за Русия на Путин, повярвала в своята неотразима привлекателност за голямото западно плюскане.

Идва ли краят на западната лакомия за ресурсите на руската суровинна база на Европа? Едва ли. Не е лесно изведнъж да спреш да се храниш чрез прекомерно строга диета. Тя може да те накара да отслабнеш повече от желаното. Но все пак в основата на всяка диета, дори и да е по естетични ( а не по животоспасяващи ) причини, стои въздържанието от преяждането.

Няма да има пълно изтрезняване на Запад във връзка с факта, че комунистическият Китай и постсъветската, все така болна от комунистическия манталитет Русия, са Франкенщайн, напомпан от желанието за печалби от страна на големите и развитите демокрации и техните корпорации. Противоестествено е да очакваме западен отказ от хранене на руската суровинна трапеза. Но вложенията на богатия западен корпоративен свят в Русия са застрашени. Богаташите си знаят защо. Те често имат по-добро разузнаване от държавите, от чиято територия оперират по земното кълбо.

Припомням какво е казал Чърчил за Русия и нейната привлекателност чрез раздаване на концесии преди той да се съюзи прагматично и временно със СССР заради общия германски враг.

“Руснаците са непредсказуеми. Умориха от глад селяните си…наводниха най-плодородните си земи, за да построят електростанции. Имат малка плътност на населението, но се изхитриха дотолкова да замърсят страната си, че сега са принудени да купуват зърно. След поколения-две те ще деградират още и няма да могат да добиват полезните си изкопаеми. Народът ще измира, а диктаторите и техните слуги ще живеят, придобивайки от нас луксозни предмети и…продавайки концесии.

За руските лидери това е най-изгодния бизнес”.

Чърчил е бил единственият значим световен лидер, който е прогнозирал достоверно опасността от германския националсоциализъм. В собствената си родина е бил практически сам срещу всички на върха на британския елит, но се е казал прав. 

Дали е сгрешил в оценката си  по отношение на тоталитарна Русия и нейната днешна авторитарна инкарнация?