Военна операция или война? Ама че дилема, която трябва символически да раздели „путинисти“ и „западници“, включително в България

Антоний Тодоров в своя БЛОГ

В Русия ви заплашва затвор до 15 години (ако не се лъжа), ако говорите за война в Украйна. Остава и у нас, или в ЕС да ви заплашва същото наказание, ако кажете „военна операция“. Нека оставим на Владимир Путин „тънката“ семантика и произтичащите разграничения. Ясно е, че военна операция на чужда територия, без да са ви канили, си е война. Толкова! SIPRI разграничава единствено „военен конфликт“ от „война“ – разликата е само в 1000-та загинали, което, честно казано, си е бездушна математика. Така че в Украйна „военният конфликт“ вече е станал „война“.

Но това вероятно не е толкова важно, освен разбира се, за да се разобличават „путинистите“ в България. Една вероятно особено важна за някои цел, особено ако нямат с какво друго да се занимават. По-важното е, и то беше наскоро развито в една публикувана и в България статия на украинския военен експерт Виктор Кевлюк за резултатите от първите две седмици на войната. Той накратко казва, че „може да се проследи постепенен отказ на Москва от първоначалните искания“.

Как еволюираха исканията?

В речта си на 22 февруари 2022 г. след признаването на независимостта на Донецк и Луганск руският президент Владимир Путин заявява: „А от онези, които са завзели и удържат властта в Киев, ние изискваме да спрат незабавно бойните действия. Иначе цялата отговорност за евентуално кръвопролитие ще бъде изцяло на съвестта на управляващия на територията на Украйна режим.“ Разбирането е, че „режимът в Украйна“, който е „завзел властта“ е нелегитимен, трябва да бъде отхвърлен и свален.

На 24 февруари 2022 г. руският президент обяви военни действия в Украйна, по думите му „специална военна операция“, но в никакъв случай не и война. В речта, с която обяви това свое решение, четем: „Виждаме, че силите, които извършиха държавен преврат в Украйна през 2014 г., взеха властта и я държат с помощта на всъщност декоративни изборни процедури, окончателно се отказаха от мирно уреждане на конфликта (в Донбас – б.м.).“ Отново разбиране за нелегитимност на правителството в Украйна и идентификация с „взелите властта с преврат“ през 2014 г. Обръщайки се към украинските военни, Владимир Путин им напомня: „Вашите бащи, дядовци, прадядовци са се борили с нацистите, защитавали са общата ни Родина, не за това днешните неонацисти да вземат властта в Украйна. Вие сте давали клетва за вярност на украинския народ, а не на антинародната хунта, която ограбва Украйна и издевателства над същите тези хора.“ И продължава с апел към украинските войници: „Призовавам ви незабавно да сложите оръжие и да се приберете вкъщи.“ (Пак там)

На втория ден (25 февруари 2022 г.) от нахлуването (дано думата е правилна), „Дойче веле“ съобщава, че „ телефонен разговор с китайския държавен ръководител Си Дзинпин руският президент е казал, че е готов да разговаря на „високо ниво“ с украинското ръководство.“ И руският външен министър Сергей Лавров го потвърждава, но с условие: „Готови сме по всяко време да започнем преговори – веднага щом украинските военни части реагират на нашите изисквания и оставят оръжията“.

Но това все още не е предложение за преговори с „хунтата в Киев“, очаква се преговорите да бъдат с някакво ново правителство в Украйна. То би могло да дойде на власт с военен преврат или по друг начин. В момент, в който украинското правителство се съгласява да води преговори за неутралитет на Украйна (отказ от присъединяване към НАТО), Владимир Путин в обръщение по телевизията се обръща така към украинските военни: „Вземете властта в свои ръце, изглежда, че ще е по-лесно да се споразумеем с вас, отколкото с тази банда наркозависими и неонацисти в Киев“. Очевидно тази банда са хората около президента Володимир Зеленски, а не някакви други наркомани и нацисти.

Но парадоксално, същият този ден по думите на прессекретаря на руския държавен глава Дмитрий Песков Руската федерация признава: „Да, разбира се. Зеленски е президент на Украйна“. С други думи признат лидер, с който РФ може да преговаря. Вероятно вече в Москва са си давали сметка, че военните в Украйна няма да извършат преврат и че „петата колона“ в Киев няма да свърши работа. Затова ще трябва да се преговаря с действащото правителство. Иначе такова разминаване в изявленията би говорило за разнобой в руското ръководство, което по това време изглежда не много вероятно. Но знае ли човек?

Новата теза, че Зеленски е признатият украински лидер ще прозвучи отново на 3 март 2022 г. Руският външен министър Сергей Лавров в интервю за телевизия „Ал Джазира“ посочва, че признава президента Володимир Зеленски за лидер на Украйна и приветства като „положителна стъпка“ факта, че той иска да получи гаранции за сигурността. Като добавя, че „трябва да се определят конкретни видове ударни оръжия, които никога да не бъдат разполагани или произвеждани в Украйна“ – т.е. настоява за демилитаризация на страната, но вече без искането за премахването на „хунтата в Киев“.

На 9 март 2022 г. говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отново подчертава, че „руската специална военна операция“ не цели сваляне на сегашното правителство на Украйна или унищожаване на нейната държавност. Целта е да защити Донецката и Луганската народна република, да демилитаризира и денацифицира Украйна, както и да премахне военната заплаха за Русия, която идва от украинската територия. (Пак там)

Това е към 12 март 2022 г., когато артилерийските обстрели и въздушните нападения продължават, но руските сухопътни сили се придвижват навсякъде по фронтовете неочаквано бавно, а украинците продължават яростната си съпротива и не изглеждат склонни да сложат оръжие. Прилича на типична военна безпътица.

„Операцията война“

В дълга статия, публикувана и в „Офнюз“ от 11 март 2022 г. украинският военен експерт Виктор Кевлюк представя основното от досегашните резултати на „операцията“ на Руската федерация в Украйна. Първото нещо, на което обръща внимание е, че „досега не е публично известно кой ръководи „операцията“. Според него това не е Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация, а йерархията на управлението остава загадка. Дали това не дава много власт на въвлечените във войната частни армии?

Според Кевлюк Руската федерация продължава да има като стратегическа цел „възобновяване на доминацията над Украйна“, нещо като колониален контрол. Но това трудно може да стане, ако в Украйна има правителство, което не е под руски контрол. Включва ли това физическа разправа със сегашното правителство – авторът едновременно пише, че „физическото унищожаване на първите лица на украинската държава“ е действителна цел, но че това изглежда вече не е толкова възможно (а и приемливо). Причината е, че в Руската федерация вече не вярват, „че в Украйна съществува някаква особена среда, която едва чака да се появи катализатор и той да взриви съществуващата власт“.

Анализаторът предполага, че на Владимир Путин му е нужна „телевизионна картинка за провъзгласяването на новата власт в Киев, която направо там на „Крешчатик“ (центъра на Киев) подписва „на коляно“ договор за каквото им се прииска“. А „тази картина има един единствен адресат – зрителите на първия канал на руската телевизия“. Според Кевлюк това предположение се подкрепя и от трофеите, останали след разгрома на руските подразделения около Киев – там се срещат и много парадни униформи с пълен комплект бойни ордени“.

Втората тактическа цел е по-прозаична – създаването на сухопътен коридор от територията на Русия към Крим. Едно от отклоненията на този коридор трябва да осигури прехвърлянето на вода от Днепър в Крим за саниране на критичното бедствие с водоснабдяването на полуострова.

Виктор Кевлюк е полковник от Украинската армия в оставка, с 35 години служба като кадрови офицер, а сега и ръководител на Центъра за отбранителни стратегии в Киев. Особеното е, че през 2020 г. е пенсиониран от украинската националната отбрана, действие, критикувано в самата Украйна като „кадрови провал“ на Министерство на отбраната.

В интервю за украинския информационен портал „Стопкор“ от 4 март 2022 г. пенсионираният (вече) полковник Виктор Кевлюк описва шеговито военната ситуация тогава: „Прогноз от Пенсионинформбюро: противник потерял преимущество внезапности и оперативную инициативу, остановленный на большинстве направлений, растерян“ (нарочно го оставих на руски, както и в двуезичния сайт, но в превод: „Прогноза на Пенсионинформбюро: противникът изгуби преимуществото на внезапността и оперативната инициатива, на повечето направление е спрян, объркан“).

В интервю за друг сайт от 8 март този анализатор отбелязва, че моралното и психологическото състояние на врага се доближава до нивото на „прегръдка и плач“. „Между вариантите „седни и оцелявай“ и „настъпвай и умри“ все повече руски военни избират трети път – плен. И това е правилният избор.“

В документален филм достъпен в Youtube френският експерт и бивш военен летец Кзавие Тителман обяснява развитието на руската военна операция до десетия ден от инвазията. Той се позовава само на публична информация, както и на много любителски кадри от Украйна, но обобщението му заслужава внимание. Оттук нататък е преразказ на документалния филм.

Началото е руска ракетна атака срещу украинската въздушната отбрана, средствата за ръководство на полети и летищата, както и срещу военните щабове. Следва наземна атака, която е най-голямата военна операция в Европа след Втората световна война (участват най-малко 80000 военни). На юг руските сили бързо овладяват Кримския канал и се разделят в две колони – на север към Херсон и на изток към Мелитопол и Мариупол. На север, от Беларус има бързо придвижване към Киев (на 60 км. от града пред първия ден) на елитни части, сред които поне 10000 чеченци. Обратно, на изток, край Донбас, ситуацията е блокирана, защото украинците са по-подготвени след 2014 г.

Така към 3 март 2022 г. инвазията като цяло е спряна:

• Въздушните десанти над летищата в Гостомел и Василки около Киев се провалят. Първото летище, макар и после под руски контрол, е разрушено и неизползваемо. Украинците блокират пистите на летището във Василки. Така руската армия не може да ги използва за обкръжаване на Киев от запад и юг.
• Мобилните ръчни противовъздушни системи се оказват смъртоносни за руските хеликоптери и ниско летящи Су-25. А последните летят ниско, заради много малкото точни оръжия, с които разполагат. Кадри показват унищожението на такива мишени, включително на 1-2 големи транспортни самолети Ил-76.
• Дроновете ТВ-2 (турската система „Байрактар“) се оказват ужасяващо оръжие, макар че Украйна разполага с 4-5 такива машини. Кадри показват унищожаването на подвижни радари на руската армия и на ракетни установки (при един заснет удар са унищожени 80 такива ракети), което блокира масираното използване на авиацията от руска страна. А руските обстрели така и не са успели да унищожат всички украински летища, до голяма степен и заради липсата на оръжия с голяма точност.
• Удължаването на линиите на инвазията създава огромни трудности в логистиката. Северните колони от руски бронирани машини са практически блокирани заради липса на гориво. Голямата колона от 60 км и около 30000 бойци е допълнително блокирана по пътя, от който е дошла, защото украинците са превзели единствения мост на север, който свързва руските части с техния тил. Така колоната става лесна мишена за украинската авиация, дронове и артилерия.
• Към десетия ден от войната наблюдатели наброяват най-малко 500 унищожени руски бойни машини и танкове (|Т-80 и Т-90). Все повече модерни оръжия, изоставени от руските войници, защото търсят храна наоколо, попадат в плен на украинците.
• Украйна печели също и информационната война. Кадрите с пленени руски войници, които искат да се приберат у дома вървят заедно с послания към техните майки да дойдат да си ги приберат. А Русия противопоставя кадри с чеченски бойци, пеещи ислямистки химни и насърчавани от лидера си Кадиров – тотална грешка! Разбира се, на север воюват и частни армии като „Вагнер“ (макар под ново име), но пък в Мариупол украинските му защитници са от небезизвестния полк „Азов“ (съставен от неонацисти). Последното, обаче, остава на заден план в тази война.
• Освен това се оказва, че руските комуникации не са криптирани, защото се използват граждански радиостанции и украинската телекомуникационна мрежа. Това се използва от украинската армия.
• А кадри показват, че граждански мобилизации в окупираните области дори успяват да накарат руските военни да се оттеглят.
• Най-сетне, 10 дни след началото на инвазията, руските сили не са успели да завземат и задържат (последното е особено важно) нито един голям украински град (с изключение на Херсон, а Харков е обратно отвоюван от украинците).​

Макар от 8 март 2022 г. досега нещата да са се променили, като цяло ситуацията изглежда безизходна за руската армия. Вероятно поради това вчера, 12 март 2022 г. Володимир Зеленски заяви, че има „фундаментално различен подход“ в преговорите за прекратяване на конфликта, които, както се разбра, вървят между двете страни, макар и далече от медийния прожектор.

Как да се излезе от ситуацията?

Ожесточаването на говоренето за тази война налива масло в огъня, който и без това не е безопасен. Но ако заявиш, че първо войната трябва да спре (дори като трудно поддържано примирие), защото само това дава възможност за спасяване на човешки животи и за последващи преговори, не е „морален релативизъм“, заличаващ границата между агресор и жертва. Заклеймяването на агресора, обаче, но само тогава, когато това е Владимир Путин, си е чист морален релативизъм, ако не заклеймяваш изобщо агресията. И все пак – заклеймяването е ритуал на пречистване на съвестта, понятно, аз също го правя. Но очевидно това не е достатъчно, дори не е и ефикасно средство, за да бъде спряна войната.

Как си представяме края на тази война? Най-яростните заклеймители на Владимир Путин (той напълно го заслужава) вероятно си представят (както в Ирак през 2003 г.) победоносна кампания срещу Руската федерация, вероятно под предводителството на САЩ, която достига Москва и изправя руския президент пред международен трибунал по подобие на Нюрнбергския. Логичното продължение на квалифицирането на Путин като днешен Хитлер би била нова Декларация на Обединените нации, която пледира за победа на всяка цена, безусловна капитулация на агресора и без сепаративен мир. Само че, не сме в 1945 г. Подобен сценарий би бил от типа “Fiat iustitia, et pereat mundus” („Да бъде справедливост, дори светът да загине“). Мисля, че справедливостта не бива да има цена, която обезсмисля самата справедливост.

Това не означава, че е невъзможен справедлив мир след тази война, основан на ius post bellum, справедливо мирно уреждане след войната. Включително справедливост за загубилите близките си, загубилите домовете си (в Украйна, но и в Донбас). Очевидно е, че нищо няма как просто да бъде поправено, сякаш войната не се е случила. Но със сигурност е възможно да се направи така, че подобна бъдеща война да е невъзможна.

И какво да се направи? Не съм нито стратег, нито лидер на някоя велика сила (слава богу!). Но си мисля, че няколко неща не са невъзможни:

• Незабавно спиране на огъня и осигуряване на безопасни хуманитарни коридори за евакуация на цивилните и за подпомагане на оставащите на място.
• Начало на преки преговори между висшите представители на Украйна и Руската федерация евентуално с международно посредничество.
• Евентуално договаряне на неутрален статут на Украйна (и на Молдова), но по подобие на Финландия (не искам да употребявам думата „финландизация“, защото финландците нямат никаква вина) – в ЕС, извън НАТО.
• Гарантиране на неутралния статут на страните в Европа, които са извън НАТО от страна на Алианса (като всяко нахлуване на тяхна територия ще се смята за война срещу НАТО), но и от страна на Руската федерация (срещу гаранции, че няма да има стратегически нападателни оръжия по западните й граници).
• Международна забрана на частните армии (противно на квалификация на Иво Инджов в „Дневник“, че това е „благороден, но нереалистичен“ призив) , както и обявяването им за терористични организации (такива като „Вагнер“ и производни, „Азов“, Blackwater и др.)
• Активно и непрестанно подпомагане на демократичните среди в руското общество, което трябва да изключва непремерени реакции като свалянето на Чайковски от програмата на някоя европейска или американска филхармония (Чайковски няма вина за Путин).

Андрей Макин, френско-руски писател и член на Френската академия, в едно интервю за в. „Фигаро“ заявява: „Съжалявам за украинците, които умират под бомбите, както и за младите руски войници, които участват в тази братоубийствена война“. И макар мнозина във Франция да са го заклеймили като „путинист“, той отхвърля такова определение. Напротив, ясно казва в това интервю: „Призовавам западните лидери да отнемат имуществото на хищните олигарси, да конфискуват милиардите откраднати и инвестирани в Лондон рубли и вместо да ги блокират, както правят днес, да ги дадат на бедните в Европа и Русия.“ Но не и да продължават да подхранват руския национализъм с непремерени санкции върху всичко руско, включително музиката и литературата. Е, това прилича на пацифизъм, но е по-приемливо като позиция на интелектуалец, който въобще не „забулва истината за жертвата и агресора в първата мащабна война в Европа след 1989 г.“, както завършва текста си в „Дневник“ Иво Инджов. „Милост за живите!“