Прокурорите запълниха от раз три от четирите си места в съвета

Зам.-главната прокурорка Красимира Филипова бе избрана днес за член на Висшия съдебен съвет от квотата на прокурорите. Прокурорите избират пряко четирима от 25-членния ВСС. Днес обвинителите запълниха три от четирите места, тъй като условието е за кандидатите да са гласували повече от половината от участвалите във вота. Избирателната активност беше 74,06% - 1134 прокурори. С право на глас са 1538 обвинители. Те можеха да гласуват електронно, както и на място с хартиени бюлетини в Съдебната палата в София. Филипова събра 756 гласа. Съдиите и следователите вече избраха своите представители във ВСС, пише вестник СЕГА.

Освен приближената на Гешев, с първия тур на изборите прокурорите пратиха в кадровия орган още Владимир Николов (655 гласа) и Добринка Калчева (602 гласа). Николов е окръжният прокурор на Плевен, а освен това е и председател на Асоциацията на прокурорите в България, която неизменно подкрепя действията и позициите на главния прокурор. Калчева е редови апелативен прокурор в Пловдив.

Във втория тур на избора утре останалите неизбрани петима кандидати ще се състезават за последното място в прокурорската квота. За втория тур законът не изисква получаването на повече от половината гласове, тъй че ще спечели този, който събере най-много, стига изборът да е редовен.

Апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров днес все 514 гласа, зам.-окръжният прокурор на Ямбол Димитринка Шкодрова - Георгиева - 193 гласа, върховният прокурор Николай Любенов - 272 гласа, районният прокурор от София Пламен Петков - 307 гласа и европейският прокурор Станислав Стойков - 351 гласа. Т.е. ако подредбата се запази, четвъртото прокурорско място в съвета ще е за Чавдаров.

Когато прокурорите приключат с избора, съдебната власт ще е запълнила квотата си от 11 души в съвета. Остава да го направи и парламентът, който вече е в забава. По закон Народното събрание трябва да е приключило с избора до 3 септември - месец преди края на мандата на действащия ВСС. Номинации се правят до 2 месеца преди избора. Т.е. ако приемем, че изборът ще е в последния възможен момент, кандидатурите на партиите трябваше вече да са ясни. Ако парламентът не се задейства, това може и да бетонира настоящият съвет на поста до сформирането на нов, което не изглежда вероятно в близките месеци. Проблемът е, че членовете от парламентарната квота се избират с 2/3 мнозинство, каквото в този парламент, а и в евентуалния следващ, трудно може да бъде събрано без пазарлъци и компромиси.

По същия начин този парламент бламира и избора на двама конституционни съдии, макар че за тях вотът е с обикновено мнозинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят удобни за себе си кандидати, а не юристи с високи професионални и морални качества, около които биха се обединили всички.