ЗА СЛОНА В СРЕДАТА НА СТАЯТА, КОЙТО Е НЕВИДИМ

Виждате ли бедните?

Тези, които в магазините избират най-евтиното кисело мляко, в което на практика няма мляко, тези, които си купуват дрехи от магазините за втора употреба, тези, които никога няма да видите по заведенията? Тези, за които четем по медиите кратки съобщения, че са приключили сами с тази агония?

В България мизерията става огромен проблем, който политиците се правят, че не забелязват. Самоповярвалите си селяндури, изкатерили си по гърбове и заслжили постовете си на колене, мислят, че парите идват от въздуха, по-скоро от подкупи и заплати от по хиляди левове. Те смятат, че е много лесно да се изкарват пари, защото са се вкопчили в държавната трапеза.

И за тях бедните са невидими и презрени. Всъщност няма по-голямо унижение за човек от бедността. Без значение от интелект, качества, професионализъм, бедността предизвиква презрение или съжаление.

И ние оставяме политиците, които са забогатели на гърба на народа, да ни се подиграват и да ни правят още по-бедни. И които правят всичко възможно да потъваме в мизерията и да не можем да вдигнем глави. Защото бедният човек е слаб и безпомощен, той мисли само как да оцелее. И оскотява от мисли за сметки и кредити. Помните ли бащата на две деца, който се запали сам, защото не можеше да издържа децата си? Забравихме, нали? Вторачени в собственото си оцеляване!

Виктор Орбан удължи мораториума върху кредитите още шест месеца - до средата на 2021 година за семейства с деца, пенсионери, безработни и т.н. Човек, който мисли за народа си. Тук главният ни престъпник даде 75 милиона помощ на фирмите за бързи кредити, за да могат да събират още по-алчно и агресивно парите от длъжниците.

В България средната класа единствено може да оцелява и да си позволява отвреме навреме да се почувства човешки. Социалното неравенство е огромно. И то е основано не на заслуги, а на кражби и престъпления.

И точно затова трябва да махнем престъпниците и мутрите от управлението. За да дадем шанс на хората не само да оцелеят, но и да мислят за нещо друго освен за оцеляването си. Защото иначе отглеждаме хора, които не се интересуват от нищо.

Елена Гунчева