Три, а не две, години юридически стаж, за да станеш адвокат, автобиография и събеседване с местния адвокатски съвет.

Това са новите условия, които въвежда дългочаканият проект за промени в Закона за адвокатурата (ЗА). Пълният текст на проекта за промени в Закона за адвокатурата

Той беше огласен в навечерието на Общото събрание на адвокатите в събота, но не от Висшия адвокатски съвет, a от Софийската колегия, която го публикува на сайта си, за да получи становищата на членовете си по предложените изменения, пише Lex.bg.

Проектът предвижда, че изпит за вписване като адвокати ще полагат всички с по-малко от 10 години юридически стаж. Досега това право имаха юристите с над 5 години опит. Възможността да бъдат приети в адвокатска колегия без изпит губят докторите по право, сега тя е дадена само на хабилитираните научни работници по правни науки, т.е. на доценти и професори.

Освен това в законопроекта са заложени две нови забрани за адвокатите. Първата разширява съществуващата да е търговец, като изрично се посочва, че адвокатът не може и да е управител на дружество, овластен да го представлява, член на управителен орган, председател на кооперация или прокурист. Освен това като адвокат не може да се впише и невъзстановен в правата си несъстоятелен или този, който две години преди фалита е бил част от управата на фирма, след чиято несъстоятелност са останали неудовлетворени кредитори. Това ограничение ще важи за срок от две години от прекратяване на производството по несъстоятелност.

Бъдещите адвокати вече ще се заклеват и да зачитат интересите и авторитета на адвокатурата. ВАдС предлага клетвата вече да гласи: „Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да зачитам интересите и авторитета на българската адвокатура, да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се.“ Като се урежда на законово ниво полагането ѝ да става на тържествено заседание. Освен това за първи път се дава срок от два месеца на тези, за които адвокатският съвет е излязъл с решение за приемане в колегията, за да положат клетвата. Иначе ще трябва да подават ново заявление за приемане.

Адвокатската карта може да е електронна, предвиждат промените в ЗА. Точно какво ще представлява тя ще бъде определено от Висшия адвокатски съвет.

С промените се слага край на споровете и разнородната практика, предизвикани от празнота в действащите разпоредби, дали младши адвокат може да се явява пред административен съд. Сега в чл. 20, ал. 6 се записва: „Младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните и административните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните и административните съдилища“.

Адвокати, загубили професионализма и морала си, да не се връщат в гилдията

С проекта се дава законова възможност на гилдията да отпише хора, които са загубили необходимите професионални и нравствени качества, за да бъдат адвокати, каквото изискване има в чл. 4 от ЗА. Това е вторият опит на ВАдС да се направят такива промени в закона. Той първо поиска това да стане чрез промени в Закона за правната помощ през лятото на миналата година. Правната комисия на парламента обаче не се съгласи.

В момента ЗА не предвижда като основание за отписване отпадането на някоя от предпоставките, заложени в неговия чл. 4 (където е и изискването за нравствени и професионални качества на адвоката), а препраща само към чл. 5 (където са описани други пречки, като например влязла в сила присъда на затвор за умишлено престъпление от общ характер). Сега проектозаконът предлага в чл. 22 от ЗА изрично да се запише, че адвокатът се отписва от колегията „при установена липса на предпоставките по чл. 4, както и при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5“. А отписването става с решение на адвокатския съвет след събиране на доказателства.

Нещо повече – предлага се при всяко временно лишаване от права на адвокат (за до 18 месеца или до 5 години), когато иска отново да се впише, той да трябва да приложи към заявлението си и документи, удостоверяващи наличието на обстоятелствата по чл. 4. Т.е. и за това, че притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на професията. Той ще трябва да докаже и че не дължи пари на колегията и на ВАдС.

Именно при тази процедура възниква възможност за съвета да прецени, че даден адвокат вече не притежава изискваните от закона професионални и нравствени качества.

Предвижда се и срок, в който наказаният с временно лишаване от права трябва да подаде заявление да бъде вписан отново в колегията. Това трябва да стане до 3 месеца след изтичане на наказанието, защото в противен случай, ако иска отново да практикува, той ще трябва да мине през общата процедура за прием в адвокатурата, т.е. с полагане на изпит и първоначални вноски за вписване в колегията.

Правила за определяне на минималните възнаграждения

Повече от година след като Съдът на Европейския съюз обяви, че минималните адвокатски хонорари в България в този им вид – определяни от самата гилдия (ВАдС) и задължителни за съда, биха могли да ограничат конкуренцията, с проекта за изменения в ЗА се предлага решение на проблема.

Идеята е, че в закона вече ще са регламентирани задължителни правила за ВАдС как определя минималните хонорари. Първо се записва, че това става „при зачитане обществения интерес и с оглед гарантиране качеството на  адвокатската дейност и защита достойнството на адвокатската професия“. Но освен това съветът се задължава, когато реши дали да промени хонорарите, да стъпи на „функционален анализ на адвокатската дейност, при който се отчита обема и сложността на предоставяната правна помощ, материалния интерес и другите защитавани права и интереси и отговорността на адвоката“.

При прекратяване на договор не се връща хонорар

„Адвокатското възнаграждение е платимо при сключването на договор за правна помощ. Плащането може да бъде разсрочено на вноски“, предвижда законопроектът. Но заявява и нещо повече – при прекратяване на договора за правна защита и съдействие, платеното адвокатско възнаграждение не подлежи на връщане. А клиентът дължи заплащане на адвоката на пълния размер на уговорения хонорар и когато плащането му е било разсрочено. Това правило няма да важи само ако договорът е прекратен по вина на адвоката.

Правилата за отговорността на адвоката също са нови. Действащата разпоредба, според която адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди при виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, Етичния кодекс на адвоката и наредбите на ВАдС, се заменя с по-детайлна уредба. Според нея (чл. 51) не се изисква неизпълнението да е виновно и освен това се посочва, че то може да е не само на задължения по посочените по-горе актове, но и на такива по договора за правна защита и съдействие.

Проектът въвежда и два лимита на отговорността на адвоката. Първият е, че тя „не може да надвишава интереса, на база на който е определено възнаграждението по сключения с клиента договор за правна защита и съдействие съобразно наредбата по чл. 36, ал. 2“.

А вторият е специален – в случай, че хонорарът не е платен. Тогава отговорността на адвоката не може да надвишава размера на уговореното възнаграждение с клиента.

В проекта е записано, че минималната застрахователна сума за адвокат е 100 000 лв. за застрахователно събитие и 200 000 лв. за всички събития за срок от 1 година.

По-дълги срокове за търсене на дисциплинарна отговорност

Една от важните промени е свързана с дисциплинарната отговорност на адвокатите. В момента преследването на нарушението се погасява по давност, ако не е наложено наказание в продължение на една година от извършването му. Заради този кратък срок нерядко преписки, дори за драстични прегрешения, се прекратяваха по давност.

Затова в проекта сроковете за търсене на отговорност на адвокатите се увеличават. В него е записано, че дисциплинарно производство се образува в срок до 1 година от откриване на нарушението и не по-късно от 2 години от извършването му. Нарушението са смята за открито от момента, в който адвокатският съвет е узнал за него. Абсолютната давност за санкциониране на адвокатите става 3 години.

Процедура за преместване в друга колегия

За първи път в ЗА се регламентира и специална процедура по преместване на адвоката от една колегия в друга. За целта той ще трябва да подаде заявление до новата, като докаже колко е адвокатският му стаж, че не дължи вноски на предишната си колегия и на ВАдС и че срещу него няма проверки и дисциплинарки. Иначе няма да бъде приет в новата колегия. Тя има един месец, за да се произнесе с решение дали приема адвоката за свой член, което подлежи на обжалване.

Проектът запълва и друга празнота в действащия закон – какво се случва с книжата на адвоката след смъртта му. Ако за нотариусите, например, има ясни правила какво се случва с архива им, за този на адвоката, в който се съдържат информация и документи, защитени от тайна, нямаше регламент. Затова сега в ЗА се предлага да се запише, че „по искане на клиент на починалия адвокат, адвокатският съвет може да изиска от неговите наследници да предадат по опис адвокатските му книжа“. След това местният съвет взема решение как те да бъдат разпределени между членове на колегията.

Освен това законът вече изрично задължава всеки адвокат да обяви в колегията за вписване в регистъра ѝ и в Единния адвокатски регистър електронния си адрес и телефонния си номер за комуникация с него.

В предложения за обсъждане от адвокатите проект липсват текстовете, които преди 4 години предизвикаха острата реакция на други гилдии. Тогава беше дадено ново по-широко определение за адвокатска дейност, включващо и „справки в съдебни административни органи, изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни, изпълнение на завещания, управление на имущество, изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри и извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица“. Като беше предвидено, че ако тези дейности се извършват от представители на други професии, ги заплашват глоби, които достигат до 10 000 лв.

Именно тези предложения станаха причина при първото внасяне на промените в ЗА, те да не бъдат приети окончателно от парламента.