Депутати с гордост отчетоха приети 146 закона и 138 решения през парламентарната 2018 година. Почти по закон и нещо на ден. Е, вярно, повечето са само поправки на поправки на поправките, ама карай, сега да не им разваляме хатъра, като искат да се похвалят.

Количеството – добре! Но какво да кажем за качеството. Творенията на Барни Ръбъла на правото и недоучилите гербави прависти, хвърлиха в шок и ужас не само юристите, но и незапознатите с материята мислещи хора. Законите се напълниха с недомислици, репресии и откровени глупости, неприложими на практика. Голямата част от направените промени бяха лобистки с цел избягване на отговорност – по приватизационни договори, за неустойки, за контрол, дори последните творения предвиждат общинските съветници, като едни неизкушени от корупцията невинни граждани, да не бъдат обект на контрол за конфликт на интереси.

Вечната безвиновна конфискация пък е друг шедьовър на Потреса на правота. Тайните арести на деца и възрастни пък бяха израз на цялата репресивна законодателна машина на управляващите. Със замах беше почти прекратен достъп на граждани до административно правосъдие с увеличение в пъти на таксите за дело и въвеждането на задължително изискване за оформяне на жалбата, представяне на доказателства и участие на адвокат. Както се казва, всеки да си знае мястото, гражданите да си знаят, че права нямат!

Закон по принцип се приема за урегулиране на определени обществени отношения. Важно е законът да е работещ на практика, да не изисква тълкувания, по-дълги от самия закон и да не е в полза на малка група хора и в ущърб на всички останали. Както и да не противоречи на други закони. Явно изисквания, непосилни за мислителите от ГЕРБ и патрЕотите.

Най-страшното нещо е глупакът-работохолик. Мързеливият поне не прави поразии. Докато, когато нищо не разбираш, но настояваш и приемаш на конвейр закони, за които дори не си разбрал как действат на практика, нещата стават страшни. Становището на видни български юристи беше обобщено от проф. Герджиков, който ясно показа принципът на законодателния процес в Народното събрание. Закони се пишат на коляно, на парче и в ползу родата. И след това се поправят. А след един месец се прави поправка на поправката, защото не работи!

Със сигурност обикновените юристи не можем да се мерим с необятния интелект и чар, струящи на талази от Потреса на правото, но за съжаление на нас ни се налага да работим с творенията му. А любовта към майките и бащите на законотворците от страна на потърпевшите от това торнадо от правни безумия, няма как да се опише, без да се наложи жестока цензура.

Така че за новата парламентарна година им пожелавам повече законодателен мързел, защото след това ще се наложи да отменяме всички простотии, сътворени от гербавите и довели до нервни тикове прилагащите закона.

Бог да пази България!

Елена Гунчева