По всичко личи, че 2017 година може да остане в историята.

Това коментира председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в статия за „Welt am Sonntag“, съобщават от ЕК.

„Това е година на рискове, но и на възможности. Година, в която можем да определим съдбата на нашия континент, както някога написа Стефан Цвайг. Трябва да направим избор между изолационизма, неравенството и националния егоцентризъм, от една страна, и отвореността, социалното равенство и силата, постигната чрез солидарност, от друга страна; избор между връщането назад и бъдещето; между едностранчивите интереси и интереса на цяла Европа.“

„Всеки, който е запознат с мрачните и изпълнени с драматизъм оценки за 2016 г., знае, че и през 2017 г. ни чакат немалки предизвикателства, включително отговори на въпросите как да формираме нашата политика в областта на миграцията в дългосрочен план, как да засилим общата ни сигурност и как да се възползваме по-пълноценно от огромния потенциал на цифровия единен пазар. Започнахме да търсим отговори още през миналата година. За щастие, европейците разбраха, че като работим заедно, можем да намерим по-добри решения, отколкото ако всяка държава членка се води единствено от своите интереси. 2017 е годината, когато трябва да доразвием това, което първоначално постигнахме, да проявим гъвкавост и да постигнем реални резултати.“

„По въпроса с бежанците има да се работи още много, но благодарение на съвместните ни усилия сега сме в по-благоприятна позиция в сравнение с миналата година по това време. Успяхме да създадем Европейската гранична и брегова охрана в сравнително кратки срокове, така че в момента най-сетне можем да защитим съвместно нашите общи външни граници. Агенцията за защита на границите не само осигурява поддържането на еднакво високи стандарти за сигурност по всички външни граници, но и при необходимост е в състояние да реагира бързо. Ако на българо-турската граница например са необходими подкрепления и оборудване, Европейската гранична и брегова охрана вече може да предприеме действия незабавно, без да трябва да чака разрешение от отделните държави членки. Тя може да мобилизира екип от 1500 гранични служители, от които 395 от Германия и Франция. Освен това тя може да изпрати на място собствено техническо оборудване, като например превозни средства, кораби и хеликоптери. Frontex — агенцията на ЕС за защита на границите — също така подпомага държавите от ЕС при връщането на лица, които не отговарят на критериите за предоставяне на убежище. За тази цел екипът й, съставен от 690 експерти, може да бъде изпратен на място.“

„Едновременно с това сме на път да преодолеем значителни пропуски в осведомеността, засягащи нашите външни граници. Миналата година внесохме предложения за различни инициативи, сред които за създаване на Система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им. Това означава, че в бъдеще дори пътниците, които са освободени от изискването за притежаване на виза, ще подлежат на засилени проверки за сигурност. В крайна сметка искаме да знаем с точност кой влиза в Европа, преди да е стигнал до нейната територия. Не трябва да останат никакви вратички, които могат да бъдат използвани от терористите.“

„Всичко това способства за сигурността и стабилността ни, както и за дългосрочната политика в областта на миграцията, чийто обхват надхвърля нашите граници. Ето защо в цялостната стратегия за миграцията, която разработих още преди широката общественост да обърне внимание на кризата с бежанците, се разглеждат по-задълбочено причините за миграцията. Целта е да се сложи край на трафика на хора, а на потенциалните мигранти да се предложи бъдеще в регионите, от които произхождат.“

„Такъв вид партньорство е ефективно и това си проличава от споразумението с Турция, с което са създадени законни и подлежащи на контрол механизми за бежанците от Сирия, като същевременно се предотвратява незаконната имиграция. В резултат на това броят на бежанците, които пристигнаха в Гърция миналата година, спадна с около 80 % в сравнение с предходната година. Броят на бежанците, пристигащи през Западните Балкани, също намаля рязко: от 764 000 през 2015 г. до 123 000 през миналата година.“

„Наред с това работим непрестанно за намиране на по-дългосрочни решения за бежанците, които пътуват до Италия. Миналата година през Средиземно море в Италия пристигнаха 181 000 души. Европейският съюз подпомага процеса на стабилизиране в Либия и задълбочава специалните партньорства в областта на миграцията с държавите на произход и на транзитно преминаване. В тази връзка предложеният наскоро от Комисията План за външни инвестиции също ще има важна роля. Идеята на този план е да се използват публични средства като гаранции с цел създаване на инвестиции и в резултат на това — на дългосрочни перспективи за Африка и съседните на ЕС държави. В състояние сме да мобилизираме инвестиции с общ размер 44 милиарда евро. А ако държавите членки се включат от своя страна, бихме могли дори да удвоим ефекта за страните партньори и за европейските предприятия.“

„В крайна сметка това засяга и ролята на Европа — да бъде стожер на стабилността в един променящ се свят. Независимо от резултата от изборите в САЩ ние не можем да поверим грижите за собствената ни сигурност на някой друг. Поради това Комисията предложи програма за обща политика за сигурност и отбрана, благодарение на която ще можем да работим заедно по-ефективно в областта на обществените поръчки и други въпроси. Не би следвало държавите членки да продължават паралелно да извършват изследователска дейност и да правят инвестиции в тази сфера, а по-скоро трябва да работят заедно – така е по-ефикасно. В Европейския съюз има 154 вида различни оръжейни системи, а в САЩ са едва 27. Според изчисленията ни бихме могли да спестим между 25 милиарда и 100 милиарда евро годишно чрез засилено сътрудничество в тази област. Това е сума, която може да се инвестира далеч по-рационално в други сфери.“

„Бавно, но сигурно инициативността на Европа нараства. Позитивната програма, която очертах в своята реч за състоянието на Съюза, е още едно свидетелство за това. Държавите членки единодушно одобриха програмата по време на срещата ни в Братислава — първата без участието на Обединеното кралство. А през 2017 г. ще продължим да действаме по тази програма. Още в самото начало на годината представихме конкретни предложения за оползотворяване на огромния потенциал на цифровия единен пазар. Според оценките стойността на цифровата икономика е възлизала на 272 милиарда евро през 2015 г., но бихме могли да я повишим до 643 милиарда евро до 2020 г.“

„Решаващото в случая е да бъдат налице подходящите условия, които да донесат ползи както за гражданите, така и за предприятията, особено като се има предвид, че цифровите продукти и услуги ще предизвикат коренна промяна в цели сектори като земеделието, енергетиката и транспортните системи. Точно заради това се нуждаем от хармонизирани разпоредби, които да позволят свободен и сигурен трансграничен трансфер на данни. В по-конкретен план, ще създадем ясна и стабилна правна рамка за цифровата икономика и същевременно ще гарантираме неприкосновеността на личния живот на гражданите, в частност чрез защита на личните данни и електронните съобщения.“

„В името на това всички европейски граждани да се ползват от разширяването на мрежите Комисията също така предложи до 2025 г. в цяла Европа да се внедри технологията за мобилни комуникации от най-ново поколение. Освен това до 2020 г. ще осигурим безплатен достъп до безжичен интернет на всички основни публични обекти.“

„Наред с това Европа създава и обезпечава инфраструктурата, която разкрива нови възможности. Цифрите показват колко важно е европейците да намерят общи, ориентирани към бъдещето решения в глобализирания свят. Докато в началото на XX в. европейците са били една четвърт от световното население, днес ние сме едва 8 % от него, а до 2050 г. ще станем 5 %.“

„Според мен обаче Европа има не само рационално, но и преди всичко емоционално измерение: онова всепроникващо усещане, създадено от мира, сигурността и наличието на възможности. За 60-тата годишнина от Римския договор си пожелавам нашето поколение да осъзнае огромния потенциал на европейския проект за бъдещето и да го оползотвори — така, както направи поколението преди нас. Това е задача не само на политиците, но и на всички европейци.“

„Гражданите пътуват, учат и живеят спокойно в чужбина; потребителите се ползват с най-високи стандарти в областта на здравето и безопасността на храните; предприятията извличат ползи от европейския вътрешен пазар: тези права обаче не са дадени свише. Също както по времето на Стефан Цвайг ние трябва да решим в какъв свят искаме да живеем. Ето защо от всички нас зависи да превърнем 2017 в годината, в която Европа ще предприеме действия на световната сцена. Да работим за създаването на Европа, която ни пази, която ни прави по-силни и ни защитава.“