Всички асансьори ще трябва да се оборудват с автоматични врати.

Срокът все още не е определен, но ще е минимум 5 години.

Това изискване ще бъде вписано в обновената наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите, която трябва да е готова скоро, казва пред “24 часа” председателят на Държавната агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН) Петър Горновски.

Промените по наредбата са свързани най-вече с появата на нови европейски стандарти за частите на асансьорите и изискванията за регистрацията им. Те не са със задължителен характер, но на консултативен съвет с асоциациите в бранша, вносителите и производителите на асансьори, както и представители на етажната собственост било решено, че нови врати са необходими.

“В европейските изисквания има и оценка на риска, на което аз много държа - надзорните фирми да направят такава на всички асансьори и да опишат какво трябва да се направи за всеки един по новите стандарти”, заяви Горновски. Именно след тези оценки ще започне да тече 5-годишният срок за смяната на вратите.

Допълнителните врати на кабините се слагат, за да се избягва рискът пътуващите да се допират до подвижни по време на движението части.

Горновски настоява на агенцията да се даде правото да глобява собствениците на асансьорите, които не са изпълнили изискванията. В момента тя може единствено да установява нарушения.

ДАМТН възнамерява и да се оттегли като пряк надзорник на асансьорите в публичните сгради. Тази идея идва от асоциациите с аргумента, че не би трябвало контролът над съоръженията да бъде различен. Агенцията пък няма достатъчен капацитет -

25 инспектори трябва да проверяват близо 12 хил. административни асансьора и още 600 надзорни и над 2000 поддържащи фирми, които отговарят за частните съоръжения. С промените целият контрол ще се прехвърли върху частни компании, а агенцията ще контролира единствено тях.

Именно заради липсата на специалисти агенцията е отправила предложение към образователното министерство в професионалните гимназии или техникуми да се създадат паралелки за асансьорни техници.

В програмата на началните класове било добре да се включат уроци за безопасна работа с подемните устройства, за да не се случват инциденти като този, при който 10-годишно дете загина, притиснато от колелото си в асансьор. Миналата година на малките ученици и в детските градини били раздадени образователни книжки.

Ще се изготвят и ръководства за етажните собственици, за да е ясно какви поддръжки трябва да правят и какви договори да сключат. “Един от основните проблеми с асансьорите е нагласата на етажните собствености - знаем, че много трудно се събират средства, а тези съоръжения се нуждаят от поддръжка и обновявания. Ползвателите като че ли смятат, че това е държавна собственост, а тя не е”, смята Горновски. Всеки собственик трябва да има досие, в което са събрани всички документи за първоначалната регистрация на асансьора, с които да се пусне в експлоатация, всички ревизионни актове от проверки, документи за ремонти. Чрез досието трябва да става ясно какви са установените и отстранените технически проблеми.

Тази информация трябва да се съдържа и в онлайн регистъра на асансьорите, за който наскоро стана ясно, че все още не е пуснат въпреки проведените обществени поръчки.

Те са две на обща стойност 866 хил. лв. с ДДС. Решението за регистъра е взето още през 2015 г., като той е трябвало да се направи с европейски средства. Регистърът не е само за асансьорите, а за всички съоръжения с повишена опасност - котли, съдове под налягане, кранове, газопреносни съоръжения и т.н. При встъпването си в длъжност като шеф на агенцията през 2017 г. Горновски заварва много проблеми. Първо, договорът е подписан с много малък гаранционен срок - само 3 месеца, и без клауза за поддръжка.

Освен това регистърът не е прехвърлен на сървърите на агенцията, а тя дълго време не може да влезе в контакт с разработчиците. В крайна сметка успява, а софтуерът се прехвърля. В началото на 2018 г. агенцията започва да раздава потребителски имена и пароли на надзорните лица, които трябва да вкарат данните за всички съоръжения под техен контрол. През юли миналата година те започват да въвеждат данните, но тогава се оказва, че те не са защитени и надзорните лица могат да виждат информация за съоръженията на конкурентите си. След като и този проблем се изчиства от фирмата разработчик, от декември регистърът отново е отворен, но за вкарване на данни само от инспекторите на агенцията за административните асансьори. Те имат срок до 31 януари - това ще е един своеобразен тестови период, за да се отстранят всички проблеми. От началото на февруари данни са започнали да вкарват и останалите надзорни лица, като им се дава срок два месеца - до април. След това регистърът вече ще заработи, като в публичната му част всеки ползвател ще може да вкара номера на асансьора и да провери типа съоръжение, поддържащата фирма, която отговаря за него, моментното му състояние и предстоящата проверка.

Миналата година са спрени 186 асансьора от инспекторите на агенцията. Направени са 8182 технически прегледа, 265 внезапни проверки в административни сгради и 315 - в жилищни.

Твърдите горива минават към техническия надзор

От началото на април агенцията по технически надзор вече ще извършва надзор не само на течните, но и на твърдите горива, въглища и брикети за дома. Това е записано в Закона за чистотата на атмосферния въздух, публикуван на 3 януари. Не е ясно обаче как точно агенцията ще успее да се справи с контрола, тъй като за цялата страна са ѝ предоставени едва 17 щатни бройки за инспектори. Тъй като те проверяват по двойки, това прави 8 екипа. Според справка на митниците в България има 600 търговци на въглища и брикети, а те вероятно имат повече от една площадка за продажба. Сегашното предложение в закона е въглищата и брикетите да бъдат пакетирани в чували по 25 кг и да притежават сертификати и декларации за съответствие за пепелно и сярно съдържание. Засега при съмнение тези чували трябва да се карат за проверки в лабораториите в ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, в Бобов дол, Перник, където обаче агенцията най-верояно ще трябва да плаща за извършените проби. На инспекторите обаче не се предоставят автомобили, което повдига въпроса как пробите ще стигат до лабораториите. В закона обаче е записано, че до 2020 г. ще се изгради нова модерна лаборатория специално за целта, а средствата за нея ще са от Оперативна програма “Околна среда”.

Вече е подготвена наредба и в Закона за туризма, с която на ДАМТН да се даде техническият надзор и на елементите в басейните - като помпи и филтри. Основната отговорност при тях обаче остава на собствениците - те трябва да имат досие на басейните и да извършват две проверки годишно - пролет и есен, а агенцията ще реагира при сигнали и жалби. Очаква се нейната работа да стартира през втората половина на годината, след като се приемат промените в закона.

Над 2700 язовира предадени на държавата

2721 са язовирите, предадени за поддръжка от 119 общини на новосъздаденото държавно предприятие. Новите критерии за категоризацията на водоемите за големина и степен на опасност също вече са готови. Те са изготвени в края на ноември, но се очаква да се приемат от Министерския съвет. След това областните управители ще разпределят язовирите в областите им. За опасни ще се считат тези, които при климатична аномалия биха създали проблем върху инфраструктурата, жилищни сгради или да застрашат живот. Именно към тях ще се насочат инвестициите и техническите възможности, за да се оправят.

Откакто контролът на язовирите премина към държавната агенция преди 3 години, са открити около 2 хил. водоема. Точният им брой в страната е 6819. Сред тях има и други по-малки водни обекти, като след категоризацията някои от тях ще отпаднат от списъка с язовирите. В момента в агенцията се работи върху нов регистър, който ще се попълва от собствениците заедно с данни за всеки един язовир.