Хората, които преживяват като клошари, обикновено са между 50 и 65-годишни и напук на традиционните представи за тях най-често са работили висококвалифицирана работа, която обаче вече не е актуална.

Това сочи изследване на организацията "Градски номади", пише "Телеграф".

Обикновено класическият бездомник у нас е вишист или среднист около шестдесетте, с професионална квалификация и доскорошна постоянна работа. Най-често е разведен и без деца. Именно поради последната причина и няма къде да отседне в случай на нужда. Организацията е направила проучване между повече от 1000 подобни хора, за да установи, че статистиката крие истинските данни за това кой е бездомен у нас.

В момента по данни на НСИ бездомниците в България са около 1370. Според организацията обаче към това число трябва да бъде прибавена още една нула. По техни данни у нас има около 20 000 хора без дом , които нямат препитание. При това основният им проблем се състои в това, че те не могат да се явят на интервю за работа, след като нямат постоянен адрес. Другият парадокс се състои в това, че хората без дом се стесняват да се явят на интервю за работа, без да са се изкъпали. В същото време обаче заради лиосата на дом те не разполагат с баня.

"Имало е случаи, когато хора, живеещи на улицата и с премръзнали крайници, не могат да бъдат приети в болница поради липсата на настоящ адрес", разказват от "Градски номади". По същата причина държавата им отказва и социални помощи.

Хората, които изпадат в подобна ситуация обикновено са с богата биография като артисти, преподаватели и библиотекари.