Непрестанният стремеж да се надбягаме с времето може да струва много по-скъпо, отколкото сме склонни да платим

Войната на пътя става изключително ожесточена всяко лято и изглежда сякаш никакви проверки, глоби и препоръки не могат да подобрят и изчистят кървавото петно от топлите месеци. Особено през почивните дни ставаме свидетели на жестоки катастрофи, които често взимат жертви – такова беше мелето от събота вечерта, при което загина 6-годишно дете. Освен това се натъкваме и на инциденти, породени от нечие лекомислие или вечното бързане на българина, пише Борислава Алексова в агенция Монитор.

Когато става въпрос за шофиране, изглежда ни е вродена черта да се изтарикатим – да превишим скоростта тук-там, да преминаваме от лента на лента, без дори да сигнализираме за това, да намерим по-бърз начин до крайната дестинация, каквото и да ни коства това. Е, понякога непрестанният стремеж да се надбягаме с времето може да струва много по-скъпо, отколкото сме склонни да платим.

В началото на месеца, за да спести няколко секунди в изчакване на влака, шофьор на лек автомобил загуби живота си. Това се случи, след като водачът решил да премине през прелез, въпреки включената сигнализация. Бързият влак Бургас - София го блъска и той загива на място. Идентичен е случаят от вчера сутринта, когато цял камион решава да заобиколи правилата и спуснатата бариера и да нагази на влаковите релси. Така отново бърз влак от Бургас за София блъска тежкотоварния автомобил. По чудо няма жертви въпреки размера на превозното средство.

Подобни инциденти, породени от човешката неразумност, обаче се оказват ежедневие. Всички сме ставали свидетели на вечно бързащите водачи, които не приемат да се подчинят на някакви си сигнализации, бариери или смъртни опасности. Натискат газта и преминават през очакващите влака релси, неосъзнавайки, че тези спестени секунди, в които е трябвало да изчакат локомотива, могат да костват целия им живот - техния и този на пътниците в колата. Именно бързането на шофьорите е и сред най-честите причини за тежките катастрофи – някои „летят“ за работа, други – да се приберат, трети – да пристигнат по-бързо на плажа. Всички тези цели обаче биха могли да изчезнат за секунди, а вместо тях да се появи трагедията, очерняща сърцата на близките на жертвата.

Тези сценарии изглежда обаче се струват твърде нереалистични за човека, който не вярва, че лошото може да му се случи. Така – с лекомислие и като на игра, той взима решения, които са твърде опасни, твърде рискови и не си заслужават петте минути в повече, които могат да прекарат на плажа или заради които няма да получи нахокване от шефа си. Време е шофьорът да се стресне и да осъзнае, че безотговорността излиза твърде солено.