Синдикат „Образование“ е обезпокоен от предстоящата и на места започнала кампания за избор на училище за бъдещите първокласници.

Опитите да се привлекат ученици за първи клас за учебната 2016/2017 година носят видимите белези на безотговорност и отсъствие на контрол от страна на  общини, регионални инспекторати и МОН. В новия и обемен образователен закон очаквано няма и текст за организацията и разпределението на приема в училищата.

По утвърден от години, но и порочен български модел, родителите са свободни да избират и записват своите деца, без да се съобразяват с  правила и принципи, без да се съобразяват с местоживеенето на ученика, което пречи за нормалното съществуване на училищната мрежа.

Общините и регионалните инспекторати, притиснати от страха за политически реваншизъм и от натиска, упражняван от родителите, не искат да се включат във „войната“ за избор на „елитно“, според представите на родителите, училище.

В Канада, например, родителите могат да избират между две училища, посочени от общината и намиращи се в квартала на съответния ученик. Подобен принцип за избор на училище се прилага и в много модерни европейски образователни системи.

Проблемът, с нароченото елитарно райониране и претъпкване на едни училища за сметка на други, е ясен симптом за нереформираност на образователната ни система. Това води след себе си и други порочни и трайни недъзи на българското училище – двусменен режим на организация на учебно-визпитателния процес и липса на възможности за целодневна такава. Срещу тези ключови недостатъци на системата отново липсва текст в закона „Дамянова“.

Синдикат „Образование“ алармира и призовава МОН и общините да се събудят и да се намесят в създаването на организация по приема на първокласници по работещия европейски модел - родителите да избират между две училища на териториален принцип. По този начин ще се ограничи броят на учениците до 26 в паралелка и до 800 в училище.

В Закона за предучилищното и училищно образование съществува тендения за повишаване ролята и отговорността на българския родител, не само чрез лично присъствие, а и чрез участие в настоятелства и обществени съвети. Тук е мястото родителските организации да се активизират и ако не одобряват определеното от общината или държавата училище, да работят и съдействат за това то да стане привлекателно и по-добро. Форматът на управление на образователната система - родителските настоятелства да участват активно при назначаването на  учители и директори, както и да обезпечават финансирането на учебните заведения, ще ангажира пряко обществеността с реформите за по-добро и качествено образование в България.