Разследване на Валя Ахчиева

Работници от стъкларския завод “Рубин” в Плевен се страхуват, че ще си загубят работата, защото чуждестранният инвеститор “Глас България” си тръгва от страната. Надеждата на над 500 човека да продължат да работят и след реновирането на предприятието от чуждестранния инвеститор започва да се изпарява, след като доставените машини започнали да се опаковат, а инвеститорите започнали да търсят начин да променят локацията на техните намерения в друга държава.

Дружеството “Глас България” има сертификат за инвеститор от Клас “А”. Той е издаден от Българската агенция за инвестиции, след като са инвестирани близо 40 млн. лева у нас, а предстои да се вложат още 38 млн. лева в изграждането на пещ за бяло и цветно стъкло. Този сертификат дава правото на инвеститора да придобие без търг имот частна държавна собственост. Инвеститорът избира имот – нива край Божурище, собственост на Министерството на отбраната. Намерението му е да изгради там открита площадка за готова продукция. Министерството на отбраната се съгласява, Областният управител на Софийска област стартира процедурата по Закона за насърчаване на инвестициите.

Всички документи са подадени през август 2019 г. Но през юли 2020-а, инвеститорът пише на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, на министъра на икономиката Емил Караниколов и на Областния управител на Софийска област Илиан Тодоров, че се отказва от процедурата, защото МО и областният управител я възпрепятстват.

Георги Пасков, член на Борда на директорите на “Глас България” отказа да отговори наистина ли инвеститорът ще напусне България вместо да изгражда пещ за бяло и цветно стъкло. Пасков обясни, че тези неща ги решава Бордът на директорите в чужбина. Че има водени разговори за това, но повече не може да коментира.

Нивата

Избраният имот е в землището на община Божурище, в с. Гурмазово, вляво от магистралата София-Калотина. Според кадастралния план е земеделска земя четвърта категория. И без право на застрояване според Общия устройствен план. Държавна нива. Тя граничи от другата страна с крайните къщи на селището.

Преди много години, тези близо 93 декара са били част от Военно-промишления комплекс на армията. Но през годините на социализма, хората от съседните къщи са си направили градинки за отглеждане на зеленчуци върху чуждата земя. Това не се е променило и сега. Новото през годините са големият брой стълбове за високо напрежение, разположeни навсякъде в имота.

Има ли пороци в процедурата за продажба на държавни имоти по Закона за насърчаване на инвестициите?

Неуспешният опит за продажба на този имот е направен от областната управа на Софийска област. След обявена процедура и възложени пазарни оценки на три оценителски фирми, по едни и същи критерии, са получени оценки с разлика от милиони левове. Най-ниската е само 190 хил. лв., а най-високата е 3,65 млн. лв. – почти 20 пъти повече.

Когато става дума за продажба на държавен имот, подозрения винаги възникват както при много ниска цена, така и при прекалено висока.

Затова проверихме кой какво е правил в тази процедура, в която участват 5 министерства и една общинска администрация.

Главният архитект на Божурище Емил Маринов потвърди, че този военен имот е земеделска земя от четвърта категория. Потвърди и че според Общия устройствен план на Божурище, след публичното му обсъждане, този имот е предвиден за озеленяване и върху него не може да се строи.

При тези факти наистина са шокиращи различните оценки на трите оценителски фирми. Областният управител Илиан Тодоров няма нищо против да ги съобщим, тъй като срокът на оценките е изтекъл.

“МАРК-ФРП КОНСУЛТ” ЕООД е оценила тези 93 дка земеделска земя за 190 165 лева. Тоест, по 2,05 лева на квадратен метър.

“АПРЕЙЗЪР ПЛЮС” ЕООД чрез независим оценител Рени Маркова е оценило имота на 1 594 600 лева. Тоест, по 17 лева на квадратен метър.

А Консултантската къща “АМРИТА” е оценила имота на 3 644 100 лева – по 39 лева на кв. метър.

Коя е обективната оценка? 39 лева или 2 лева на квадратен метър?

Заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков заяви, че и те били шокирани от оценките. Затова в министерството преценили, че не може да приемат и трите оценки за релевантни. Експертите им предложили да бъде изключена най-ниската оценка, за да бъде защитен държавният интерес, и да се вземат под внимание другите две по-високи оценки. Тогава министерството щяло да свали претенциите си за “оценката за съответствие”, която били поискали преди това.

Освен това заместник-министърът потвърди, че те разполагали с едно Удостоверение, че въпросният им имот не е земеделска земя. Само че при проверка в Общинската служба по земеделие в Божурище се оказа, че наистина има такъв документ, но той не е актуален. Защото е с дата от 2015 г. А след 2016-а, Божурище има вече кадастрална карта и според нея военният имот е земеделска земя. И не се намира в урбанизирана територия. Това съобщи началникът на земеделската служба в Божурище – инж. Полина Василева.

Оценките

Проф. Фантина Рангелова, която е дала най-ниската оценка – по 2 лева на кв. метър, отказа да разговаря за оценката. И дори ни забрани да стоим на тротоара и на улицата пред блока, чийто адрес е обявила публично като адрес на офиса си. Според проф. Рангелова оценителската етика и правила на оценяване изисквали оценителят да не коментира информация, която му е станала достояние по оценяването на дадения имот.

Другите две оценителски фирми с желание коментираха своята работа. Рени Маркова е оценила военния имот на 17 лева за кв. метър. Тя разглеждала този терен като нещо, което има междинен статут –нито нива, нито урегулиран поземлен имот. Това било поземлен имот. Маркова заяви, че ако е разполагала с информация, че имотът не подлежи на застрояване, това несъмнено оценката щяла да бъде друга.

Управителят на Консултантска къща “АМРИТА” – Веселина Генева беше категорична, че тяхната оценка е напълно коректна 39 лева на кв. метър. Парцелът бил скъп, защото бил голям. А влияние върху оценката оказал и фактът, че имотът подлежи на използване като открит склад, на който можели да се поставят 50 хиляди палета.

Да платиш за нещо, което няма как да получиш

Областният управител Илиан Тодоров също бил притеснен от разликата в трите оценки. Но според него на всеки един парцел можел да бъде сменен статутът. Дори ако е определен за озеленяване. Преминавало се през определени процедури в Областната служба по земеделие и имотът ставал в регулация. Освен това, в самото инвестиционно намерение пишело, че ще се прави строеж на сгради и складови помещения.

Но един прочит на самата заповед на областния управител, с която той възлага на оценителските фирми да направят пазарни оценки по определени критерии, поражда въпроси.

В точка 8 се разпорежда, “при изготвянето на оценката да се отчете ползването на имота с предназначение, различно от сегашното”.

Не е ли това некоректно? Главният архитект на Божурище пише на областния управител, че въпросният имот е земеделска земя без право на застрояване, а областният управител иска имотът да бъде оценен като застроен в бъдеще. Иска и метод на дисконтираните потоци. А това няма как да се използва, защото Общият устройствен план не предвижда строителство. Така на практика се очаква да бъде заплатена цена за имот с оценени параметри на застрояване, които реално няма как да бъдат предоставени на купувача.

А и когато законът е нарушен заради грешно водени процедури и изкуствено завишени цени, не можеш да се скриеш зад националния интерес. Никоя държава не печели от това, че работници са останали на улицата, защото инвеститорът е избягал.

Обещания

Единствено Министерството на икономиката е съдействало да се случи по закон придобиването на въпросния имот от един инвеститор от Клас “А”. Министърът на икономиката Лъчезар Борисов коментира за Eurаctiv, че работниците на стъкларския завод “Рубин” трябва да знаят, че заводът ще продължи да работи както досега, по всички екологични правила. По думите на Борисов министерството му е в прекрасна комуникация с инвеститора, но наистина Областната управа на Софийска област забавила процедурата по Закона за насърчаване на инвестициите. Министърът обясни, че е готов да търси алтернатива, ако се наложи. Работниците не трябва да се притесняват за работата си, увери той.

Но съмненията остават. След като стопира инвестирането на 90 млн. лева за българската икономика, едва ли инвеститорът се чувства насърчен от Закона за насърчаване на инвестициите.

Вероятно, някой друг е бил насърчен да използва неправомерен механизъм за влияние върху цената на имота. И всичко това заради изграждането на един открит склад под небето на Божурище. Сега инвеститорът си търси друго небе в съседна държава.