Българското кисело мляко и българското бяло саламурено сирене, които ще са със защитено наименование за произход в Европейския регистър, ако Брюксел одобри родното заявление, ще трябва да са направени от български суровини и закваски

Има изискване дори за български произход на фуража на животните като се допуска само до 20% да е вносен, уточнява Телеграф.

Това става ясно от спецификациите на продуктите, изготвени от групата производители Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ и пратени в Европейската комисия и с които „Телеграф“ разполага.

Както киселото мляко, така и сиренето, за да са със защитено наименование на произход „български“, трябва да се приготвят от сурово мляко с произход от България. Преработката, разфасовката и опаковането също трябва да се извършват у нас.

Закваската също трябва да е произведена на територията на страната ни

Щамовете на млечнокиселите бактерии не трябва да са подлагани на генетична модификация.

Фуражите с произход извън България могат да бъдат до 20% на годишна база. Дохранването с тях се налага само при неблагоприятни климатични условия, когато родните фуражи са недостатъчни. Смята се, че когато вносното количество не е голямо, това не оказва влияние върху характеристиките на продукта, дължащи се на географската среда.

По отношение на сиренето се допуска някои от суровините като калциев хлорид, лимонена и млечна киселина, както и мая, да може да са с произход извън страната ни, тъй като няма тяхно производство у нас. Това нямало да повлияе върху качеството и характеристиките на продукта.

Консерванти, стабилизатори и емулгатори не се допускат

При киселото мляко не се допуска влагането и на сухо мляко.

По отношение на киселото мляко в спецификациите е посочено, че то се характеризира със специфичен свеж, млечнокисел вкус и аромат, който се дължи на 34 вида ароматни вещества, които се получават при ферментирането само под въздействието заедно на двата микроорганизма Lactobacillicus delbrueckii ssp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus.

За производството на българско кисело мляко и сирене могат да бъде използвано краве, овче, биволско, козе или смесено мляко.

В спефицикациите са посочени точно изискванията за киселинност, масленост, съдържание на млечен белтък и т.н.

Например, кравето кисело мляко може да е с масленост 4,5% (високомаслено), 3,6% (пълномаслено) и 2% (частично обезмаслено). За овчето маслеността е 6,5%, за биволското – 7%, за козето – 3%, а за смесеното – 5%.

Всички етапи от производствения процес трябва да се осъществяват на територията на България. Киселото мляко се съхранява при t от 2 до 6 °C и е със срок на трайност до 30 дни от датата на производство.

При сиренето сухото вещество трябва да бъде не по-малко от 46% за краве, козе и смес, а за овче и биволско – не по-малко от 48%. Маслеността в сухото вещество трябва да бъде поне 44% за краве и козе, за биволско и овче – 48%, а за смес – 45%. Има и изисквания за зреенето – за кравето и козето то трябва да продължава 45 дни, а за овчето, биволското и смесеното – 60 дни.

Не се допуска опаковането на продуктите извън България

тъй като има риск от промени в техните физикохимични, микробиологични и вкусови качества. Освен това при киселото мляко ферментацията започва в самата опаковка. Затова опаковането се счита за част от производствения процес, който да се извършва в България. Извън страната има риск продуктът да не запази вкусовите си качества.

На етикета на продуктите ще се поставя знакът за Защитено наименование за произход.

Сега масово купуват родната бактерия от Дания

Вносни закваски от големи европейски производители купуват български производители на кисело мляко в момента. Това каза зам.-шефът на Асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки пред „Телеграф“. Така се получава парадоксът млечнокиселата бактерия, открита за първи път от българския учен Стамен Григоров, който я кръстил на родината си – Лактобацилус булгарикус, да се внася от чужбина, най-вече от Дания. Може би така е по-евтино и по-лесно, коментира Присадашки. За сметка на това пък в Япония, където родното кисело мляко е на почит, използват само български закваски, защото държат на традициите и искат да запазят специфичността на продукта.

Според Присадашки не се очаква да има проблем да защитим българското кисело мляко и сирене в ЕС. Гърция си защитити фетата и няма аргументи, за да възрази. Сърбия и Македония обаче може да имат някакви претенции, смята Прасадашки. По думите му в най-скоро време ще се внесат и документите за защита на кашкавала.

Други държави-членки на ЕС и трети страни ще имат право да отправят възражение срещу регистрацията на „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ като защитено наименование за произход. Това ще стане едва, когато заявленията вече успешно са преминали през етапа на проучване от Европейската комисия, уточниха от МЗХГ.

Сертифицираща фирма ще следи спазени ли са изискванията

При успешна регистрация, за да може даден производител да използва наименованията „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ за продуктите си, както и европейския знак за защитено наименованието за произход, е необходимо продуктите да са произведени в съответствие със спецификациите, което се удостоверява от контролиращо лице – сертифицираща фирма. Това обясниха за „Телеграф“ от Министерството на земеделието, храните и горите.

Нов производител на продукт със защитено наименование следва да премине процедура по одобрение от МЗХГ. Тази процедура е разписана в Наредба № 5 от 13 август 2019 г.

За да започне процедура по одобрение, производителят следва да подаде в МЗХГ заявление за вписване в регистър на производителите на въпросния продукт. Заявлението се придружава от: копие на договор за контрол на съответствие с контролиращо лице и контролен лист от извършена първоначална проверка на контролиращото лице при производителя; правила, регламентиращи спазването на продуктовата спецификация; декларация, че производителят произвежда продукта в съответствие с продуктовата спецификация и за обем производство на продукта за последните три календарни години; кратко описание на помещенията и техническото оборудване на производителя, както и опис на подадените документи. Заявлението се разглежда в МЗХГ, като се извършва документална проверка и проверка на място при производителя. След това се одобрява от Постоянната междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер към МЗХГ, която предлага на министъра вписване със заповед в регистъра на производителите на продукта.

Не е задължително производителят да е член на сдружение „Български традиционни млечни продукти“.