Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) се събра на заседание в Министерския съвет в понеделник

Теми на разговорите бяха промени в Закона за ДДС, корпоративното подоходно облагане и Закона за акцизите и данъчните складове.

Промените в Закона за данък върху добавената стойност, които са една от основните теми на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), не бяха подкрепени от всички участници, информира NOVA.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова уточни, че в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са въведени няколко европейски директиви. Едната е за временното освобождаване от внос и някои доставки, които са в отговор на пандемията. Другата директива е свързана с освобождаване от ДДС, което обхваща доставките на стоки и услуги за въоръжените сили на държави членки на ЕС. Третото предложение е в резултат на констатиране на несъответствия с разпоредбите на ДДС директивата. Предложени бяха и някои редакционни разпоредби, свързани с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона.

Асоциацията за индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепи проектозакона. Според председателя Васил Велев той въвежда норми, които правят прилагането на закона по-лесно и спестяват разходи на държавата при осъдителни присъди в някои случаи. Асоциацията подкрепя и удължаването на срока за намалена ставка по ДДС. Велев счита, че тя трябва да остане за книгите. Целта е да се насърчи четенето. Той препоръча да се преосмисли облагането с ДДС на ваучерите за храна, тъй като това ще оскъпи процедурата или ще постави в неравностойно положение нерегистрираните компании по ДДС. 

Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев заяви, че камарата принципно подкрепя промените в ЗИД на ЗДДС. С оглед "спасяването на българските компании от хранително-питейната индустрия" и с цел да се задържат цените на хранителните продукти, от БСК предлагат да се намали ставката на българските храни от 20 на 9%, с изключение на алкохолните напитки.

От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) не подкрепиха предложените промени. Георги Симеонов подчерта, че трябва да има по-детайлно обсъждане на част от тях. Специално обърна внимание на ваучерите за храна.

От Съюза за стопанска инициатива подкрепиха предложените промени. За разлика от КНСБ, които изразиха мнение, че диференцираното ДДС няма да доведе до намаляване цените на стоките. Любомир Костов от КНСБ счита, че бизнесът може да бъде подкрепян през разходите, а не през приходите. От КНСБ искат да се намали общата ставка, за да има ефект по цялата верига на производство, включително до крайния продукт. Дори да е диференцирана ставка за ДДС за отделни отрасли или икономически дейности, то цените няма да намалеят, смятат синдикалистите. 

Ваня Григорова допълни, че от КТ "Подкрепа" също не подкрепят предложения законопроект. По думите й мярката за намаленото ДДС за заведенията е подарък, направен през данъчната система. Според нея 200 млн. лева могат да се ползват много по-далновидно, особено в ситуация на пандемия. Тя изтъкна, че ако някой се опасява за цените на стоките от първа необходимост, най-бързият вариант е намаляването на ДДС със засилен контрол върху прилаганите крайни цени плюс регулация на надбавките на крайните търговци. "Абсолютно недопустимо е 50% от цената на хляба да е формирана от такива надбавки", изтъкна Григорова.

От КТ "Подкрепа" одобряват намаленото ДДС за книгите, но според тях и там трябва да се налага контрол, тъй като значимо намаление на цените на книгите няма.

След това НСТС прие проект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Зам.-министър Петкова представи предложенията за промени като посочи, че една от тях е свързана с въвеждане на разпоредби на европейска директива за правилата и несъответствията на хибридни образования. Тази директива беше приета преди няколко години. Част от нея е включена в националното законодателство, поясни Петкова. Тя каза още, че са предложени някои промени, свързани с уточняване на данъчното третиране на резултата от продажбата с обратен лизинг, класифициран като оперативен в случаите, когато се прилагат международните счетоводни стандарти.

Направени са и някои промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица - когато има починали еднолични търговци или самоосигуряващи се, да бъде предоставена възможност на наследниците да подадат декларациите и други необходими документи. "Това беше празнота в закона", отбеляза зам.-министър Петкова.

Всички представители на бизнеса - АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, Съюзът за стопанска инициатива, подкрепиха без коментари промените в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Синдикатите също застанаха зад промените. Любослав Костов от КНСБ отбеляза, че прави добро впечатление, че НСТС разглежда данъците законопроект по законопроект, а не всички наведнъж в преходните и заключителни разпоредби. "Изпълнителната власт прави това за първи път от много години, което ние адмирираме", отбеляза Костов. И допълни: "Ние искаме 15% да стане данък печалба върху доходите на юридическите лица, тъй като средноевропейските ставки са много по-високи", каза той.

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" подкрепи промените като каза, че "Подкрепа" няма възражения по тях. "Не се забелязва обаче никакво желание за по-големи промени, които са крайно наложителни. 1,250 млрд. лв. трябва отнякъде да се вземат, за да се възстанови минималната справедливост за обществото. Над 200 млн. лв. могат да дойдат от отмяната на намаленото ДДС върху заведенията и ресторантите", каза Григорова. По думите й, при отпадане на максималния осигурителен доход, над 3 млрд. лв. ще влязат в осигурителните фондове, което ще освободи средства от държавния бюджет за всички останали дейности. "Многократно сме настоявали за увеличаването на корпоративния данък", каза Григорова. Тя допълни, че има някакво осъзнаване от страна на правителството, че не може да продължаваме да прилагаме най-ниските ставки на корпоративния данък, когато са нужни много повече от стандартните средства, залагани в бюджета за справяне с икономически, социални и здравни предизвикателства. "Време е да преразгледаме изцяло данъчната система", призова Григорова.