Финансовият министър Владислав Горанов отказа предложението на депутатите от ГЕРБ страната ни да търси финансова подкрепа от Международния валутен фонд заради коронакризата. 

На проведеното днес извънредно заседание на бюджетната парламентарна комисия той заяви, че е още рано да се води този дебат, пише вестник СЕГА.

Съпартийците му оттеглиха предложението си, направено в актуализацията на държавния бюджет между първо и второ четене. Депутати на ГЕРБ начело с Менда Стоянова бяха вкарали текст, който предвиждаше Българска народна банка да може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд. Не се посочваше размерът на средствата, които България може да заеме от МВФ.

От БСП разкритикуваха това предложение, като напомниха, че фондът може да постави трудноизпълними условия, с много негативни икономически последици за страната.

Депутатите от бюджетната комисия одобриха и на второ четене лимитът на новия държавен дълг, който може да бъде изтеглен тази година, да се завиши от сегашните 2.2 млрд. лв. на 10 млрд. лв.

Държавата ще търси заеми както на вътрешния, така и на външния пазар. Към тази възможност все пак бе включена и опцията да се търси финансиране от международни финансови институции. „Такива институции са не само МВФ, но и други като Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа, с които отдавна работим заедно по редица проекти“, посочи финансовият министър. "Разглеждаме всички възможни опции за финансиране в средносрочен план", каза Горанов.

В тази връзка бюджетната парламентарна комисия гласува да се завиши и лимитът на облигациите, които страната ни може да емитира на външните пазари, от 8 млрд. евро на 10 млрд. евро. Този таван е определен в средносрочната програма на страната за емитиране на дълг на международните пазари. „Въпреки това увеличение на лимита по програмата за облигациите, остава да действа ограничението на общия новопоет дълг за 2020 г. от 10 млрд. лв.“, увери шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя обясни, че лимитът по програмата за облигации се вдига, защото през периода 2015-2017 г. вече били изразходвани над 5 милиарда евро за погашения на външни заеми. "Остават още 2.8 млрд. и искаме те да бъдат увеличени с още 2 млрд. евро", поясни Стоянова.

Както стана ясно заради пандемията COVID-19 правителството предлага бюджетът за тази година да бъде актуализиран като планираните приходи се занижат с 2.44 млрд. лв., а разходите се завишат с 1.07 млрд. лв. От новите разходи един милиард са предвидени за изпълнението на мярката за запазване на заетостта 60/40 чрез трансфер към бюджета на НОИ, а 70 млн. лв. са предвидени за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита на държавния дълг от 2.2 млрд. лв. на 10 млрд. лв.

Заради намалелите приходи и увеличени разходи бюджетният дефицит се коригира от нулев до минус 3.5%. Правителството очаква БВП да отбележи спад от 3% при планиран първоначално ръст от 3.1%. Предвижда се дъщо така от фискалния резерв да се осигурят 700 млн. лв. за увеличение на капитала на Българската банка за развитие, с които да се гарантират кредити за бизнеса и граждани пред търговските банки.

Бюджетната комисия отхвърли предложенията на БСП за повече разходи за работещите в неплатен отпуск и за самонаетите. За тях левицата поиска държавата да предвиди още 914 млн. лв. субсидии за поемане на минималната работна заплата и осигуровките за всеки месец от извънредното положение. "Мярката ще подпомогне 420 хиляди работещи, а парите за нея може да бъдат за сметка на разходите за модернизация на армията", предложи депутатът от БСП Румен Гечев. Левицата поиска още с 10% да се завишат трансферите към общините, а с допълнителни 30 млн. лв. фонд "Земеделие" да подпомогне стопаните, които отглеждат зеленчуци, овошки и животни. БСП предложи още със 100 млн. лв. да се завиши националния план за насърчаване на заетостта, като допълнителните средства са отново за сметка на  отново на модернизацията на армията.

От ДПС също поискаха по-голям трансфер към НОИ по мярката за подпомагане на заетостта „60/40“, с които държавата да поеме и осигуровките на работодателя за времето, в което действа помощта. Това предложение също бе отхвърлено от мнозинството.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев предложи схемата за подпомагане чрез ББР да бъде разширена, като се даде възможност банката директно да отпуска кредити в размер до 100 000 лв. на малки и средни предприятия. Все не е представено публично как ще действа схемата, заради която държавата увеличава капитала на ББР със 700 млн. лв. Изрично обаче правителството посочи, че държавната банка само ще дава гаранции, а кредитите за бизнеса и гражданите ще се отпускат от търговските банки. 

Утре парламентът окончателно трябва да приеме актуализацията на бюджета.