Интервю на Иван Бакалов в E-vestnik 

Веселин Бешевлиев е специалист по електроника, по която е запален от дете. Във втори клас е направил първия си радиоприемник, в пети клас – първия любителски радиопредавател и е най-малкият радиолюбител. Учил е в техникума радио-телевизия „В. С. Попов”, ВМЕИ „Ленин” (сега Технически университет). Днес се занимава с частен бизнес, има магазин за електроника и сервизи в България и в други страни в Източна Европа, които обслужват гаранционно техника от вериги немски магазини, и някои известни марки цифрови фотоапарати. Бешевлиев се занимава и с изобретения и индивидуални поръчки на електронни устройства за дома и с фирмено приложение като сензорно задействане на различни системи, дистанционно отключване и заключване без допир с ръка, аларми против химическо замърсяване, мухъл и др.

– В момента много хора се вълнуват от 5G мрежата, свързват я с вируса, смятат, че с нея ги разболяват, че чрез мрежата ще ги управляват?

– 5G мрежата няма връзка с вируса. Но има връзка с това, че всеки, който си е взел смартфон, е чипиран. Колкото по-смарт е телефонът ти и колкото повече приложения има, толкова по-чипиран си.

– В какъв смисъл чипиран? Много хора смятат, че ще ги чипират с ваксини или PCR тестове.

– Ваксините да са някакви електронни чипове… Много фантастични филми гледат хората напоследък. Или пък пръчката с памук, с която ти бъркат в носа, да те чипира… Не е известно досега електромагнитни вълни да разпространяват вируси или да управляват вируси, или целенасочено да управляват съзнанието на хора. Но то няма и нужда – с новата мрежа в известен смисъл могат да управляват хората.

– И как точно ще ги управляват през мрежата?

– Американската фирма „Далас” през 1975 г. започва да произвежда интегрални схеми-чипове, в които е вграден уникален номер, отначало 15-цифрено число, после до 50-цифрено. (Бел. ред. – първоначалната фирма вече не съществува, има други компании с „Далас” в името си, които се занимават с електроника).

– Какво значение има това?

– Представлява уникален сериен номер. Първоначалната идея е била, когато се вложи в някакво електронно или електическо устройство – уред и др., да дава информация за устройството – кой го е купил, на кого е, при ремонт – кога, къде е монтирано. Нещо като номерата на двигателя и шасито на автомобила. През 1975 г. се говори само за маркиране на устройства. Две години по-късно се появява идеята да маркират животни – както навремето са ги дамгосвали. В наши дни стада крави пасат свободно и ги следят къде са благодарение на чипове в рога, на уши. Към 1980 г. вече се говори за маркиране на хора, първоначално при затворници. Слагали са им гривни, каквито се използват и до момента. Въпросната фирма започва да работи с правителства на страни в Южна Америка, които са имали политическа воля да разширят обсега на маркирането, казано с днешни думи чипирането, върху по-широки групи хора, професии. Тогава не се е гледало толкова негативно на т. нар. чипиране. Хора са били съгласни, че това им дава някаква сигурност, да се знае къде са. Но тогава още няма интернет и необходимата цифрова структура, която да работи с данните.

– Как се развива в наши дни първоначалната идея?

– Постепенно това маркиране (чипиране) от добра идея започва да става лоша. И постепенно хората се възпротивяват. Но от първите опити следва дълга пауза до появата на мобилните телефони. С тяхното разпространение и поради факта, че във всеки мобилен телефон има уникален сериен номер, ползвателят доброволно предоставя лична информация за себе си, най-малкото да го засичат откъде говори и с кого. С бума на системата GSM (джиесем), мечтата на службите да следят кой какво говори и къде ходи, се сбъдва.

– А какви джиесем мрежи са били първоначално и каква е разликата сега, с 5G мрежа?

– Отначало 1G мрежата е за джиесеми, които работят в обхвата на честота 900 мегахерца. Този информационен канал бързо става тесен. Производителите започват да търсят повече възможности. Мрежата не е достатъчна, минават на по-високи честоти. Така неусетно отиват на 2G и 3G мрежи. Разликата е, че при всяка следваща е по-широк каналът за връзка и възможностите за обмен на данни нарастват.
Колкото е по-висока честотата, толкова по-широк е каналът за връзка. Колкото е по-висока честотата, на толкова по-малко разстояние вълната затихва и затова при 5G мрежите клетките трябва да са много по-нагъсто.
При 4G вече има революционен скок. Възможностите на служби, институции или частни фирми и хакери да следят отделния човек, потребител в мрежата, се увеличават неимоверно.
При 4G и/или 5G могат да следят в реално време местоположението ти – джипиес координатите ти, движиш ли се, с каква скорост. Джипиес координатите едновременно могат да бъдат потвърждавани чрез триангулация – между три или повече клетки на мобилната мрежа. Колкото е по-бърза интернет връзката до нашия телефон, толкова по бързо могат да бъдат копирани, разглеждани, променяни файлове в нашия смартфон – снимки, видео, звук. Също така може да се бърка в програмите, което със старите мрежи поради по-тесния канал и по-бавна интернет скорост не можеше да стане. При 5G връзката стават възможни всякакви хакерски атаки, скоростта на интернет е ненужно висока за потребителя, а улеснява проникването, могат да ти подменят дори фърмуера на смартфона – базовия софтуер – без да разбереш. Възможни са всякакви посегателства – например да ти премахнат или добавят неща в смартфона, които да те компрометират. Или ако се разплащаш от банковите си сметки през смартфона, могат да ти блокират действията и да ти нанесат щети.
По-просто казано – ти, човекът, личността, си равен на смартфона си или смартфонът е твоята идентичност. А това даже не го знаеш или засега смяташ, че не е толкова важно или възможно.
С тази мрежа е възможна тотална система на следене и използване на данните от смартфоните – на звук, образ и движение в пространството. Анализът на образи, снимки и видео става чрез софтуер от вида „обджект рекогнишън”, който е свързан с невронна мрежа.

– Какво ще рече това?

– Софтуер за разпознаване на лица и предмети. Високата интернет скорост позволява да проверява светкавично и да сравнява снимки и образи, да идентифицира лица от снимки в смартфоните на един или друг потребител, в бази данни, в социални мрежи, да разпознава предмети, животни, например марки цигари и др. Така софтуерът може да състави досие за вас – дали сте любител на птици, на фотоапарати, на някакъв вид дрехи, приспособления, дали се вълнувате от неприлични снимки (смее се) и т. н. личностни характеристики. Как да бъдат използвани тези данни решава притежателят им – дали тайни служби, дали частни фирми, които се занимават с това.

– А какво представлява невронната мрежа?

– Това е самообучаваща се система, която обработва данните, нещо като изкуствен интелект. Може да различава лица, пол, предмети, животни. Тя има нужда в началото от човешка помощ – когато постъпват в нея снимки, образи, човек коригира и посочва, че това е мъж, жена, куче, кутия цигари и т. н. Колкото повече снимки и образи постъпват в невронната мрежа, толкова повече тя си прави корекции и започва сама да се обучава, намесата на човек вече не е нужна, греши все по-малко, освен при нови непознати обекти. Така с проникване в смарфона и следене на образи и текст, звук, и в социалните мрежи, могат да научат всичко за теб – да идентифицират приятелите ти, предпочитанията ти, теми на разговор, интереси и т. н.

– Затова ли рекламите, с които те бомбардират в социалните мрежи и интернет са така бързи и точно прицелени – таман си говорил за нещо с приятел или си бил с него в мола да търсите нещо, или сте си писали – и хоп, веднага ти се появява реклама на неща, за които сте говорили?

– Това е добрият вариант, макар че е психологическа бомбардировка. Има и по-лоши варианти – злоупотреба с тези данни. Никой не знае какво могат да направят с тях, да разпространят, да ги използват, продават. Всевъзможни сценарии като във филмите и неща, за които дори не се сещаме.
4G и 5G мрежите на практика отнемат на хората личното пространство. Почти няма контрол срещу следене и похищение на данни. Производители с едната ръка продават софтуер срещу следене, с другата правят софтуер за следене.