За какво бяха профукани 20-те милиарда заеми, с които Борисов загроби България, пита риторично журналистът Васил Василев в предаването „Не се страхувай“, излъчено по БСТВ на 19 октомври 2020 г.

Един доклад от 1912 г. на Министерския съвет до цар Фердинанд съдържа таблица за „употребенито“ на държавните заеми, сключени между 1887 и 1912 г. В предаването „Не се страхувай“, излъчено снощи по БСТВ, Васил Василев показа дебелия том с доклада за цялостното състояние на държавата. Всичко е до стотинка и – особено важно – вписано е за какво е използвани парите, подчерта водещият, пише Епицентър.

За откупуване на железницата Русе-Варна, за строителство на жп линии и пристанища, за военни доставки – това е в навечерието на Балканската война, за комисионни и т.н. Яснота, точност, прозрачност преди повече от век, когато е записвано на тефтери, когато не е имало пишещи машини, да не говорим за компютри и софтуеър. И при онези примитивни, от днешна гледна точка възможности, е даван пълен, най-подробен публичен отчет за какво е взет заема, за какво е похарчен, как и кога и по колко на кого ще се връща.

Имаме ли сега, 100 – 120 години по-късно и една десета от това като публична информация, попита той. Знае ли някой от нас за какво бяха профукани 20-те милиарда заеми, с които Борисов загроби България? Къде ще потъне новият заем от 5 милиарда лева? Има ли днес помен от отчетността, царяла при авторитарния режим на Фердинанд? Защо тогава сметките за дълговете на държавата са били толкова ясни, а днес са потулени. Защо? За да не се види катастрофалната финансово-икономическа картина ли?

Ще се опитам да разкрия част от нея, продължи Василев. Брутният ни външен дълг в края на юли е 35.6 милиарда евро или 62 % от БВП. С новия дълг от 2.5 милиарда цифрата скача на над 38 милиарда и близо 67 % от БВП. Как, кога, с какво ще се изплащат тези колосални заеми? Държавата няма резерви, няма потенциал да извади тези пари, които трябва да връща. Представете си, че трябва да отделяте две трети от всичко, което печелите през годината, за да си връщате заемите. Ще издържите ли, ако се наложи да ядете всеки трети ден? Един ден се храните, два дена гладувате. Ще оцелеете ли? Съединените щати, Франция, Италия са с по-големи задължения спрямо БВП, но хамбарите им са пълни, имат запаси за много години напред.

А нас Борисов и сие са ни вкарали в дългова спирала, която предполага живот на заем и продажба на всичко, което имаме – води, земя, летища, пристанища, територии. И така докато останем голи и боси, та и без държава дори.

Защо управляващите така ненаситно вземат заеми? Първото предположение е, защото получават комисионни. Второто – защото не са в състояние да накарат икономиката да работи, а държавата и обществото да произвеждат повече, отколкото потребяват. Третото е, че всеки, който не иска да работи, живее на социални помощи, които няма откъде да се вземат. Поощряват се мързела и безделието, а не труда и съзиданието. Четвъртото е в прахосничеството, с което властите се отнасят към всичко, което управляват и не е лично тяхно.

Доколко сме затънали се вижда и от една съпоставка, допълни Василев. Живков остави дълг от 10 милиарда долара или 8 милиарда евро. Тогава имахме държавна индустрия, оценявана за над 150 милиарда долара, бяхме 9 милиона народ и нямаше педя земя, която да е чужда собственост. Имахме 120 000 армия, страхотно разузнаване, океански флотилии, бяхме космическа държава, изнасяхме храни, електроника и оръжия за милиарди.

Сега имаме 5 пъти повече дълг и 10 пъти по-малко възможности да го изплащаме. Държавната собственост е сведена до минимум, свихме се до 7 милиона, от които между 1 и 2 милиона емигрираха. За 30 години загубихме 20 на сто от населението и 40 на сто от трудовия потенциал на страната.Не можем да се изхраним и внасяме огромна част от потребностите си, които плащаме с парите, които вземаме на заем.

Толкова ли е безнадеждно? Тревожно е, но все още има надежда. Дедите ни са създали държавата от нищото, от нулата, та нима сега, когато я имаме, няма да я защитим? Нима ще се оставим да ни я завземат отново? Много е разрушено, включително моралът на хората, но все пак има за какво да се хванем и да започнем да възстановяваме пораженията. Трябва да има преди всичко добро, почтено и компетентно управление. Ако не крадат и разбират от работата си, изход ще се намери. Русия беше още по-затънала при Елцин, но с Путин пак си стъпи на краката и отново засвири първа цигулка. И ние – след Освобождението, особено след Първата, а и след Втората световна война сме били на дъното и пак сме се възраждали. Затова трябва да мислим отсега кого ще изберем начело на страната и кого ще изхвърлим на политическото бунище. Може да е утре-вдругиден, може и през март, трябва особено да внимаваме – изборът ще е съдбовен за България, подчерта водещият.

Васил Василев цитира в предаването едно съобщение на компанията Дънди Прешъс – за третото тримесечие на тази година тя е добила 80 000 унции злато от находищата в България. Това са 2500 килограма, два тона и половина злато. По днешни цени – 1900 долара за унция или 61 000 долара за килограм – това са повече от 150 милиона долара. Само за три месеца. За годината това значи 10 тона злато за един милиард лева. Кокетна сума, която любезните инвеститори отмъкват от страната под благосклонния поглед на правителството.

Но нека видим историята, преди да поднесем изводите, каза Василев.

През май 1999 год. Божков – министър на икономиката при Костов – дава концесията за добив на златна руда край Челопеч. Божков бе скромен по днешните мащаби човек – подозиран бе, че подкупът при него е само една десета от договора. Затова го наричаха мистър 10 %. След него концесията поема Петър Жотев. Той се оказва с особено милозливо сърце – подписва анекс, с които задълженията на концесионера за рекултивиране на околната среда се намаляват от 10-ина милиона долара на милион и нещо. Жотев отменя и задължението им да осигуряват държавен контрол на обекта. Дънди става държава в държавата.

Но това е нищо в сравнение с облагите, които раздава Сакскобурготски. Какво е получил бившият цар от концесията е неясно, но ето каква безумна щедрост проявява неговата министърка Лидия Шулева: намалява наполовина концесионната такса и освобождава Дънди от задължението да преработва златната руда на територията на страната. Т.е. работните места, свързани с преработката на българското злато се изнасят в чужбина, а българската държава е лишена от правото да контролира колко злато е добито. Можем само да гадаем как и с колко е възмездена тази разгулна любезност на тогавашното правителство. А добивът е колосален – от 2011 до 2013 г. само от Челопеч са добити близо 19 тона злато, 43 тона сребро, 67 000 тона мед и още 38 вида редки метали. И българската държава отстъпва, отказва се от това несметно богатство срещу микроскопичната концесионна такса от 1.44 % .

Черната серия не свършва с Шулева. Други трима министри – Петър Димитров, Трайчо Трайков и Теменужка Петкова подписват допълнителни споразумения, все във вреда на държавата. Петкова приема и анекс за засекретяване на всички споразумения с Дънди. Защо? Ами защото според бургаския икономист Николай Едрев, цитиран от в-к Труд, от концесиите на Дънди държавата е загубила между 25 и 30 милиарда лева. Как няма да крият? Нали ще им лъснат рушветите. Има ли нормален мозък, запознат с порядките в България, който да не предположи, че тук става дума за колосални подкупи. И не Дънди са виновни. Намерили село без кучета и се развихрили. Виновна е цялата кохорта от продажници и корумпирани типове, управлявали България през последните 2-3 десетилетия и допуснали хищническото ограбване на националните богатства.

Дънди е само един от скандалните случаи. Нагла корупция прозира от почти всяка концесионна сделка. Вижте Софийска вода. Купува френската компания водата от държавния язовир Искър по 2 стотинки кубика и я продава на столичани 120 пъти по-скъпо. Или пагубната концесия за летище София, когато държавата се лиши от огромни приходи за следващите 35 години. Или скандалът с летищата във Варна и Бургас, при който правителството опрости таксите на концесионера Фрапорт, защото компанията била на загуба. Нищо че чл.5 от закона за концесиите определя, че концесионерът действа на свой риск. Значи когато концесионерът извлича несметни богатства, това е за негова сметка, той печели, а когато бизнесът му запада, губи, но за наша сметка. Тази практика ме кара да смятам, че ние водим още една международна класация – за държавата с най-продажните управници в Европа, а може би и в Северното полукълбо.

Не можем да не си зададем и въпроса – защо управляващите – не само тия, а и предшествениците им – толкова обичат концесията. Първо, този механизъм им е много удобен. Да управляваш бизнес е трудна работа – трябват интелигентност, практичност, опит, знания, комбинативност и много работа. Виждате ли тези качества в преминалите или преминаващите през погледа ни министър-председатели и министри на икономиката? С хитрост, подлост, мързел и лъжи бизнес не се управлява. А даването на концесия не изисква никакви знания. Управляват хората бизнеса и министърът не полага никакви усилия. Вярно, плащат само трохи, но пък и бизнесът да не е на баща му. Държавен, кучета го яли. А щом е получил и тлъст подкуп за концесията, няма как да не се радва. Хем не работи, хем взема дебели пари за себе си. Така се пълнят чекмеджетата на нощните шкафчета с пачки и кюлчета злато, така и се тика държавата в пропастта, заключи Василев.