Шест милиона души тънат в мизерия, положението с бедността е катастрофално, признава румънски евродепутат

Всяко десето дете в Румъния си ляга, без да е вечеряло. Шест милиона души тънат в мизерия и са изоставени на произвола на властите. А политиците се интересуват от тези хора само преди избори.

Репортаж на Дойче Веле от Букурещ 

30 години след промените мнозина румънци все още не виждат изход от бедността. Гласуването за нов парламент е на 6 декември, но в предизборната кампания темата за борбата с бедността почти не присъстваше. Шест милиона румънци тънат в бедност и социална изолация. Една четвърт от румънците имат само външна тоалетна, докато средно за Европа този показател е две на сто.

Семейството на Стеве разполага в дома си с баня, но не и с течаща вода. Ток получават от един съсед, отопляват се с печка на дърва. Големите прозорци на старата вила са закрити – тя се руши, подобно на много други сгради в историческия център на Букурещ.

Официално семейството на Стеве не обитава сградата – къщата, в която мъжът и четирите деца живеят от година и два месеца, се води необитаема.

На произвола на властите

Стеве е от едно село в Южна Румъния. „Срещнах жена си в Букурещ, живея в столицата от 1995-та. Създадохме семейство, деца, какъвто си е редът.“ Със съгласието на собственика те живели 13 години в една необитаема къща. Когато била продадена, новият собственик я разрушил. Преди да напусне, Стеве подал молба за социално жилище. „Поискаха от мен нещо, което не можех да представя – постоянен адрес. В общината с насмешка ме попитаха защо имаме толкова много деца, след като не разполагаме с необходимите средства да ги отглеждаме. Тогава изгубих всяка надежда."

Сега Стеве се опасява, че ще дойдат представители на властите, които ще изгонят семейството му от рушащата се сграда, в която живеят незаконно. „Пази, Боже! Страхувам се, че могат и да ми вземат децата. Това са мои деца, аз съм ги отгледал, как могат да ми бъдат отнети?“

Право на жилище

Хората в подобна безнадеждна ситуация инстинктивно се опитват да се укрият от властите, обяснява правозащитничката Ирина Замфиреску. „Страхът е първото чувство, което социалните служители будят у тези маргинализирани хора.“

Замфиреску се занимава почти от десетилетие с проблема за лошите жилищни условия: „Представителите на социалните служби по правило идват не тогава, когато има нужда от тях, а едва в деня на опразването на къщата, за да убедят хората да напуснат“. Често ги заплашват, че ще им отнемат децата, ако откажат да изпълнят заповедта. Засегнатите хора остават с чувството, че службите представляват интересите на кмета, а не потребностите на гражданите. „След всичко, което съм видяла, това чувство не е измамно“, добавя Замфиреску. А правото на жилище е едно човешко права.

Бедни, изоставени, изолирани

Стеве никога в живота си не е работил на редовен договор. „Работил съм на черно, незаконно, в строителството – какво ли не. Получавах дневно 120 леи (около 25 евро), носех парите вкъщи, пазарувах. Когато нямаше работа, събирахме от улицата стари вестници и бутилки – каквото намерим.“

Когато има работа, Стеве излиза от къщи в три часа през нощта. Пали огъня в печката, за да им е топло на децата, оставя им малко пари на масата, за да могат да си купят сок и нещо за ядене. Очите му се насълзяват: „Не се моля за милост. Ако не бяха децата, щях да спя на улицата.“

В неделя (6.12) в Румъния предстои да бъде избран нов парламент. А борбата с бедността би трябвало да бъде централна тема в националната стратегия на всяка партийна програма. Но от 30 години насам проблемите на бедните хора в страната така и не намират място нито в предизборните кампании, нито в правителствените програми. Техните гласове често се купуват с пакет хранителни продукти и множество популистки обещания, които си остават неизпълнени.

Политизираната система

До момента Стеве всеки път е гласувал, но не и сега: „Те приемат в парламента само такива закони, с които да могат да ме вкарат в затвора“.

Стеве живее с децата си нелегално в необитавана сграда

Недоверието по отношение на властите е оправдано, признават дори румънски политици. „Тези хора си търсят правата, а остават отхвърлени без обяснение и без помощ“, казва Оана Тою, бивш държавен секретар в Министерството на труда и водеща кандидатка на алианса USR-PLUS. „Ясно е, че мнозина не само не са успели да се измъкнат от бедността, а и са затънали в нея още повече“, изтъква Тою. Системата е много политизирана, постовете се раздават по политически съображения, администрацията е претоварена и непрофесионална.

„Положението с бедността в Румъния е катастрофално“, признава и социалдемократическият депутат Петре Флорин Маноле, бивш съветник в Министерството на труда. Често на бедността се гледа като на проблем, за който сам си си виновен. Това е нерационално и неприемливо. „Политици, които мразят бедните хора, не се ангажират в борбата срещу бедността.“

И либералният кандидат Себастиан Бурдуя критикува румънската социална политика и администрация: „Тази сфера от години се ръководи от политици, които с помощта на държавните политика за социални грижи държат в зависимост нуждаещите се хора. От 30 години те се подиграват на тези хора и злоупотребяват с тях като избиратели“.

Дали Стеве ще гласува? Никога повече, казва той, така или иначе нищо няма да се промени: „Единственото, което си пожелавам, е убежище за мен и моето семейство. Абсолютно нищо друго“.

Автор: Кристиан Стефанеску