Пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални условия в тях нарушават Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Това се казва в пилотно решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Според него условията в затворите нарушават забраната за нечовешко и унизително отношение към затворниците. Съдът констатира, че зад нарушенията стоят структурни проблеми и определя срок от 18 месеца, в който правителството да предприеме комплексни мерки за справянето с тях.

Това е третото по ред пилотно решение срещу България и третото в практиката на Съда, свързано с лоши условия в местата за лишаване от свобода, съобщават от Българския хелзингски комитет (БХК), който е оказал правна помощ на единия от жалбоподателите.

Делото е образувано въз основа на шест жалби на петима затворници от различни български затвори и прилежащи към тях затворнически общежития. Това са затворите в градовете Варна, Стара Загора, Бургас, Плевен, Ловеч и затворническото общежитие в гр. Троян, които Съдът обединява в делото Нешков и други срещу България.

С решението си ЕСПЧ присъжда общо 28 375 евро обезщетение на трима от жалбоподателите, както и допълнително 1 680 евро за разноски по делото.

В жалбите са посочени сходни оплаквания, като: изключително висока пренаселеност(под един кв. м. на човек в килия); липса на тоалетни и течаща вода към килиите; много малък брой общи санитарни помещения (например четири тоалетни, един душ и две мивки с течаща вода за живеещите на един етаж с 200 човека); липса на достъп до санитарни помещения през нощта, което налага използването на кофи и пластмасови бутилки за физиологични нужди; наличие на хлебарки и плъхове в килиите; недостатъчен достъп до естествена светлина през деня и постоянно работещо изкуствено осветление през нощта; липса на вентилационни системи; липса на килии за непушачи, недостатъчно отопление и много ниски температури през зимата; незадоволително качество на храната; неадекватна медицинска грижа, скъпи телефонни разговори и стоки, продавани в затворническите лавки.

Констатацията на съда е, че навсякъде в затворите условията са в драстично несъответствие със стандартите, което прави затворниците "жертви на нечовешко и унизително отнасяне". 

В същото време едва 30% от жалбите срещу нечовешките и унизителни условия са решени от българските съдилища в полза на затворниците по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Дори и в тези случаи съдилищата постановяватминимални обезщетения. 

Нещо повече – в решението се казва, че искането на затворника за преместване в друг затвор е на практика неефективно, тъй като условията във всички затвори за пълнолетни мъже са нечовешки и унизителни в едно или друго отношение. Затворническата администрация освен това има право на усмотрение дали да удовлетвори това искане. Според Съда нито жалба на затворника до прокуратурата, нито до омбудсмана са показали, че са ефективни средства за защита срещу нечовешко или унизително отношение.

Съдът дава и конкретни предписания на правителството, за да бъде решен въпросът със затворите.

Първият въпрос, който според съда не търпи отлагане, е пренаселеността. В решението се посочва, че ако държавата членка не е в състояние да осигури условия в затворите, то тя е длъжна или да изостави стриктната си наказателна политика или да въведе алтернативни на лишаването от свобода мерки за наказание. Съдът в Страсбург посочва някои възможни мерки, за справяне със ситуацията: изграждане на нови затвори, по-добро разпределение на лишените от свобода в затворите и затворническите общежития, намаляване броя на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, налагане на по-краткосрочни наказания, замяна на наказанието лишаване от свобода с други видове наказания, засилено приложение на института на предсрочно освобождаване и възможността за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.

Вторият проблем, който по оценка на Съда трябва спешно да бъде решен, касае лошите материални условия и липсата на хигиена в затворите. Според съда правителството трябва да предприеме незабавни мерки за промяна на материалните условия в затворите, така че да се преустанови нечовешкото и унизително отношение спрямо значителния брой лишени от свобода. Съдът подчертава, че липсата на финансови средства или трудности от логистичен характер на могат в никакъв случай да бъдат валидно извинение за мизерните условия.

Съдът предлага и създаване на независим орган, който да упражнява надзор над местата за лишаване от свобода, да извършва ефективни разследвания по жалби на затворници и да може да се произнася с правно обвързващи и изпълними решения, посочващи подходящи средства за компенсация. Друго предложение на Съда е да се засилят надзорните функции на прокуратурата.

Показателно за сериозността на установените в пилотното дело нарушения е и решението на съда да не прекратява разглеждането на сходни жалби срещу България през 18-месечния период, в който държавата трябва да въведе средствата за вътрешноправна защита.