Българинът Светослав Стойков, който безпричинно изрита 26-годишна германка по стълбите на метростанция в Берлин, може да бъде осъден на 5 години затвор заради действията си… Според германското законодателство наказанието може да бъде дори 10 години затвор, информира NOVA.

Следствието се води и за опит за убийство, заяви говорителят на берлинската прокуратурата Мартин Щелтнер.

Светослав Стойков трябва да изтърпи заслужено наказание за отвратителното си престъпление. Като всеки, дръзнал да посегне на човешки живот или имот, независимо кой е и къде го е извършил. Заради сигурността, без която не можем, и която, за съжаление, нямаме тука, в родината ни. Сигурността, която трябва да ни предоставят законодателната власт, полицията, прокуратурата, съдът, оставили ни да се справяме, както знаем и можем.

По телевизията предават как във Варненско село хората се въоръжават с вили и лопати, за да посрещат и наказват обирджии, но само ако те влязат в домовете им, иначе домакините ще са престъпниците. Според българския закон. Хората се подготвят като за война, защото, както казват, полицията трудно стига до тях. Не само до тях – до всеки дом, където и да се намира.

Полицията не се справя с битовата престъпност, защото явно така трябва, щом дори отказва да приема жалби срещу телефонните измамници – нямало как да бъдат открити! Е, те ще продължават да изнудват и психически да тормозят още много възрастни и деца и да вдигат къщи палати – просто имат сигурността, че са неприкосновени в своята „анонимност“. На жертвите – майната им, тях родната полиция не ги пази. Както не ни пази по магистралите, улиците, магазините, училищата, където и да се намираме.

По bTV представиха статистически данни след трагедията в Хитрино – в България инцидентите в жп транспорта са 22 пъти повече, отколкото в другите страни от ЕС. За изпълнителната власт това със сигурност не е тайна, но нищо не е предприето – премиерът, вътрешният министър и сие не се возят на влакове. Ние пък гледаме фалшиво загрижените им физиономии и слушаме хленченията и фъфленията им от пострадалото село. И най-вече уверенията им, че никой друг не би могъл да се справи по-добре от тях с последствията от катастрофата и пожара. Защото те били единствените, които можело да  осигурят така необходимите ни ред и спокойствие!

Ето защо не вярвам, че Светослав Стойков щеше да бъде арестуван, ако беше блъснал жена в софийското метро. Напротив, би се превърнал в пример за подражание за много млади хора. Съдебният процес срещу него дълго щеше да се точи в търсене на доказателства и свидетели и едва ли щеше завърши със заслужена присъда. Практиката го доказва – истинските престъпници се радват на свобода и комфорт, закриляни от закона и правораздавателните органи.  

Престъпници са и тези работодатели, които не плащат заплати и осигуровки, сключват фиктивни договори с наетите за работа лица, не осигуряват нормални работни условия, присвояват средства от различни програми и проекти и въпреки това остават ненаказани. Ако работникът потърси защита, не знае към кого да се обърне. Оставен сам на себе си и на отчаянието си, дори забравя, че има прокуратура и съд. Ако пък случайно потърси справедливост от тях, по-скоро ще бъде унижен, отколкото удовлетворен.

Къде и в кого да търсим нашата сигурност, щом държавата си играе с нас по най-бруталния начин и чрез Националната лотария, която чрез вида и агресивността си осъществява дейността си сред изключително бедното население? Някои ще кажат, че се раздават много и големи награди. Може и да е така, но прави впечатление кой печели. От националните телевизии ни заливат реклами с щастливи бедни пенсионери, безработни, едва свързващи двата края работещи, спечелили много пари. Явно депутати, политици, съдии, прокурори, висши военни, банкери и бизнесмени не участват в лотарията, за да дават шанс на бедните. Всичко е законосъобразно и официално, а щастливците са все повече и повече.

Примерите са много, потърпевшите от липсата на лична и обществена сигурност – още повече. Не може да се изброят всички, а и няма нужда, щом никой не го е грижа. Дано обаче тези, които са длъжни да я осигурят, вземат пример от германските правораздавателни органи, които бързо задържаха престъпника Светослав Стойков. Лошото е, че нашите длъжници го представят като българин, а не като етнически циганин с българско гражданство.

Достойните българи в чужбина и у нас нямат нищо общо с подобни типове и също се нуждаят от сигурност, за да живеят и работят добре.

Ц. Стайкова