Астрономическата пролет в Северното полукълбо тази година настъпва на 20 март в 6:30 ч. българско време.

Това е и денят на пролетното равноденствие, когато продължителността на деня е равна на нощта. Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропична година и се равнява на 365, 24219 денонощия.

По света е възприетата календарна система, основаваща се на т.нар. "Григориански календар". Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика.

Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година - варира между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо. Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна, обяснява БТА.

Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и традиции, които и до днес преплитат в себе си езически и християнски вярвания. Още в древността денят на пролетното равноденствие е бил важен религиозен празник, пише Hera.bg.

Остара например е само едно от имената, използвани за честването на възраждащата се природа. Той слага началото на астрономическата пролет, когато снегът отстъпват място на тревата.

Думата произлиза от името на германската езическа богиня на пролетта. Вярвало се, че в този ден тя се венчава за бога на Слънцето. Предполага се, че от името Ostara произлизат английското Еaster и немското Ostern, които означават Великден.

Великден се отбелязва в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие.

Предшествениците на келтите са създали много мегалитни паметници, които са се използвали за предсказване и наблюдаване на равноденствията и слънцестоенията. Пример за това е всеизвестният паметник Стоунхендж в днешна Великобритания. Според някои предположения той представлява древна астрономическа обсерватория.

В Централна Америка пък и днес хиляди хора се събират всяка година пред пирамидата на Бог Кукулкан в Чичен Ица, Мексико по време на пролетното равноденствие.

Мястото е едно от новите Седем чудеса на света и привлича с възможността да бъде наблюдавано интересно събитие. Пирамидата е изградена от древните маи така, че върху нея се образува змиевидна сянка в деня на пролетното равноденствие. Феноменът датира от преди повече от три хилядолетия.

Интересен факт е, че Персийската нова година започва в деня на пролетното равноденствие. Това е и първият ден от Иранския календар.

При славянски народи, преди християнизацията, по време на пролетното равноденствие се е празнувала Масленица (Сирни Заговезни). През езическите времена празникът е бил свързан с настъпването на пролетта, разцъфването на природата и слънчевата топлина.

Любопитно предположение е, че в деня на пролетното равноденствие, яйцето може да се задържи вертикално. Може би произходът на това вярване е от Древен Китай, когато се смятало, че задържането на яйцето е възможно на Ли Чун – първият ден на пролетта и първият ден от китайския слънчев календар.

Всъщност Ли Чун не съвпада с пролетното равноденствие, а е през първите дни на февруари.

Въпреки това обаче традицията била пренесена от американците и се установило, че яйцето най-вероятно наистина може да се задържи изправено в точния момент на равноденствието заради разположението на Земята и Слънцето.

През тази година на 20 март денят и нощта стават равни и вие може да опитате да задържите яйцето вертикално, за да бъде късметът с вас през цялата година.